Нервите на адвокатите на групата за мокри поръчки „Килърите” не издържаха и те изпаднаха в ярост в съда. Цял ден продължи заседанието на ВКС, който гледа безпрецедентното за нашата съдебна система дело. На него присъстваха само трима от общо шестимата обвиняеми. Това са Георги Вълев, Петър Атмаджов и Райчо Стойнев. Соченият за лидер на бандата Петър Стоянов-Сумиста си спести разходката от варненския затвор до Съдебната палата в столицата. Същото направиха и аверите му Янко Попов-Туцо и Васил Костов-Кеца.
В началото всички адвокати се изредиха, за да поискат по няколко неща за подсъдимите. Едно от щенията им бе те да бъдат напълно оправдани. Паралелно с това пожелаха делото да бъде върнато на първа или на втора инстанция, с надеждата, че процесът така ще се провлачи още няколко години. Както досега адвокатите атакуваха свидетелите на прокуратурата, като се обосноваха, че те не били достатъчно надеждни. Отделно от това нападнаха една от разпитваните по делото жени, която според адвокатите се оказала на метадонова програма. Защитниците настояха делото да бъде върнато за ново разглеждане и поради факта, че подзащитните им са били държани с белезници.
Друг аргумент бе, че в определен период от време на обвиняемите са им били назначавани служебни защитници, които не защитавали интересите им. И думичка, обаче не обелиха за това, че коронен номер за протакане на процеса е бил адвокатите да не се явяват на заседанията по различни причини, с надеждата, че така ще могат да влачат делото до безкрайност.
Възроптаха и за това, че свидетел е били разпитвани зад параван. След всички представени жалби думата взе държавното обвинение. Зам.-главният прокурор Ася Петрова обори с аргументи точка по точка всички тези на адвокатите. Още докато говореше те видимо се изнервиха. Започнаха да пристъпват от крак на крак и да се разхождат превъзбудени в залата. Едва устояха, когато разбраха, че прокуратурата иска възможно най-тежките наказания за клиентите им. Щом съдията върна топката в полето на защитата, адвокатите един през друг започнаха наново да се изреждат на микрофона. Този път те не можаха да сдържат гнева си. Започнаха да викат и да ръкомахат, с надеждата, че така ще бъдат чути по-добре. Лицата на някои дори почервеняха от гняв. В един момент някои от тях се усетиха и се извиниха за гневния тон. Въпреки, че всички дадоха в писмен вид касационните жалби, пробваха да разкажат на съда подробности и отделни факти от делото. Това подразни съдебния състав и той направи забележка на адвокатите, че се намират във ВКС и не би трябвало да имат подобно поведение.
На обяд съдът даде кратка почивка, за да може съдебната охрана да заведат на обяд Георги Вълев. Униформените му носеха в залата вода, за да не бъдат упрекнати, че не се спазват човешките му права. Любопитното е, че след обяда подсъдимият Райчо Стойнев си тръгна без да уведоми съдията. Адвокатите обясниха, че ненадейно му прилошало и отишъл да пие лекарства.
В последната си дума Георги Вълев поиска делото да бъде върнато дори на досъдебното производство. Освен това пожела докато се произнесе ВСК в рамките на един месец, да му бъде променена мярката за неотклонение в по-лека-парична гаранция. След час заседание по това искане, магистратите решиха той да остане зад решетките и там да изчака окончателното им решение.
Групата „Килърите” са изправени на подсъдимата скамейка за три поръчкови екзекуции – на Борислав Георгиев, Петър Лупов и Румен Рачев, както и за нанасяне на телесни повреди на две лица, за два палежа и един взрив. В началото на тази година Варненският апелативен съд произнесе три присъди „доживотен затвор” при специален режим в пандиз от закрит тип. Те са за Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов-Кеца и Георги Вълев. Съдът, обаче намали присъдите, дадени на първа инстанция на Янко Попов-Туцо и Райчо Стойнев, съответно от 17 на 15 години лишаване от свобода, и от 15 на 7 години „лишаване от свобода“. Апелативният съд не промени присъдата на Петър Атмаджов, която е 4 години „лишаване от свобода“.
