Нито сме Кувейт, нито сме арабска страна по находища на природен газ и нефт. В същото време на сушата имаме находища на нефт, които са на приключване, но пък скоро открихме находища на газ, които все още чакат разрешение за добив. По мнение на българските геолози и световните специалисти потенциалът на Черно море е непроучен. За това не може да се каже има ли в него сериозни акумулации на нефт и газ, заяви пред Фрог нюз геологът от БАН проф. дгн Кристалина Стойкова.
Има десетки хиляди сондажи в Мексиканския залив, които са установили много находища, докато в дълбоката част на Черно море има само 7 сондажа.
Дори тези няколко сондажа показват обаче, че има залежи, но са непроучени. Първият сондаж откри находището „Галата”. То задоволяваше 15% от нуждите на България, но вече е изчерпано. Покрай него се направиха още и още изследвания и се установиха 2-3 по-малки находища – Калиакра, Каварна, Галата изток. Те продължават да се експлоатират и задоволяват в момента 10% от нуждите на страната. В същото време местният добив понижава средната цена на газа за потребителите с около 8 до 10%, калкулира проф. Стойкова.
На въпрос какво бави проучванията, геологът обясни: В миналото всичко беше в ръцете на държавата. Държавата отделяше пари за проучване, за научно обслужване на проучвателните и добивни дейности, за сонди и пр.... След промените се случиха много неблагопритни неща – закриха всички геоложки предприятия и те преминаха в частни ръце. Държавата сама реши да закрие и Комитета по геология - основната институция, която се занимаваше с природните ресурси на България. Парадоксално е, но ние сме единствената страна в ЕС (а може би и в Европа), която няма Национална Геоложка служба.
Какво се случва тогава? Държавата обявява търг, за да дойде някой инвеститор, за да вложи пари в проучване и добив. Ако се открие природен ресурс, той се изплаща многократно, ако ли не – рискът е за този, който си е вложил парите, т. е. за проучвателната компания, обяснява геологът.
Проучванията на шелфа и дълбоката част на Черно море не са лъжица за една малка компания. Изисква се сериозен капитал, съвременна техника, технологии и специалисти, която струва много. България, ако иска да защитава националния си интерес, трябва да се опита да привлече големи стратегически инвеститори, съветва проф. Стойкова.
Блокът Хан Аспарух е в дълбоката част на Черно море. Силистар и Терес са по-близко до сушата и проучването би коствало по-малко пари. В Хан Аспарух дълбочината на водата е около 2 000 м. От „Total” изнесоха доклад, който показа, че вече са направени предварителните проучвания, при това с най-модерната световна технология (3D и 2D сеизмика) за на най-перспективните части от блока. Не е ясно дали ще се открие нещо, но само 10 км по-на север наскоро бе открито голямо находище –"Домино" в Румъния.
Компанията трябва да направи два много дълбоки сондажа - всеки по около 6 000 м. Стадият е много напреднал в проучването и се очаква догодина и по-догодина да има реални резултати.
Същото важи за блоковете "Силистар" и "Терес", но за тях сега правителството обяви търг. Тези компании, които го спечелят, през следващите 5 години ще трябва да проучат потенциала на тези два блока. И в южната част на Черно море има реални геоложки предпоставки за намирането на промишлени залежи от нефт и газ.
На въпрос има ли смисъл от проекта „Южен поток”, геологът отговори: Смисъл има от всеки газопровод. Ако имаме тръбопровод, който да минава през блока "Хан Аспарух", най-логично е евентуалните газови находища, които се открият там, лесно да бъдат свързани с основната тръба на „Южен поток”. Но за тази цел трябва да са спазени условията на т.нар. "трети енергиен пакет" на ЕС.
