Разликата между бедни и богати у нас се увеличава. 6,6 пъти повече получават 20-те процента българи с най-високи доходи спрямо 20-те процента с най-ниски, показва изследване на Националния статистически институт по еврометодика. Това е най-голямата разлика, отчетена досега в България, откакто е започнало да се прави проучването през 2008 г.
Свързаният с неравенството в доходите коефициент на Джини също се е увеличил през миналата година до 35,4 при 33,6 за 2012 г. Линията на бедност за 2013 г. е била 285,92 лв. средно на човек за месец. Под нея живеят 21 на сто от населението, или 1,527 млн. българи, показват сметките на НСИ. Най-висока е линията на бедност в София - 448 лв. на месец, а най-ниска в Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв. С най-голям дял на бедните са областите Сливен, Видин и Пазарджик - над 30 на сто от населението. Най-малко хора живеят под линията на бедност за областта пък в Смолян, Кюстендил и Разград.
7,2% са т.нар. работещи бедни. Делът им обаче е много по-висок при заетите на непълно работно време. Статистиците отчитат силна връзка между образованието и бедността. От работещите с висше под линията на бедност са само 1,5%, докато при хората с основно образование - цели 30,2 на сто. Анализите показват, че бедните са преди всичко сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и семействата с 3 и повече деца.
Стряскащи са данните, че делът на децата, които живеят с материални лишения е 70,2%. През 2013 г. почти половината не могат да си позволят едно хранене с месо, пиле или риба поне веднъж дневно. На всеки две от пет деца не може да бъде осигурено купуването на нови дрехи. Заключението в анализа е, че 48% от българите се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността и социалното неравенство.
