Едно от най-симпатичните неща, случили се след изказването на министъра на здравеопазването за нападенията над линейките на "Бърза помощ", беше разразилата се братоубийствена война между соросоидите.
Нека припомним - след поредната проява на животинската агресия на циганите срещу лекарите, новият министър избухна с много емоционална, но напълно оправдана реакция, като заяви, че няма да допуска повече линейките да отиват в циганските махали. Впоследствие добави, че ще отиват, но само с охрана. После добави, че ще отиват след консултация с местните неформални цигански лидери. Накрая се извини, макар и с половин уста, но междувременно непоправимото бе сторено и гражданската война сред крепителите на демократурата у нас започна.
Една част от прехранващата се с евроатлантически грантове либерална пасмина реши да плюе на всичко свято и американско, да забрави заветите на Сорос и да се хвърли смело в мътните води на ревящото националистическо море, защитавайки с голи гърди Петър Москов. Може би съвпадението с негърските размирици в Щатите, смазани без никакво колебание от управляващите бели англо-сакси, дадоха допълнителна смелост на родните толерасти да обърнат палачинката. Така де - щом американците могат да си бият негрите и да ги застрелват съвсем законно, що пък нашият министър да не може нещо къде по-невинно?
От другата страна на барикадата останаха правоверните защитници на аксиомата, че българите в България са просто едни от многото, и че всяка агресия срещу тях от страна на етнически, религиозни, полови и каквито и да е други малцинства у нас е всъщност възмездие за несправедливия факт, че българският народ все още продължава да съществува. Вдъхновени от лозунга "1300 години стигат" те обявиха джихад на една от доскорошните си икони и за нула време превърнаха Петър Москов в лицето на модерния фашизъм.
Впечатляваща беше и реакцията на т. нар. патриоти в парламента. Първоначалният им шок от изказването на министъра беше много силен. Все пак той с едно изречение на практика отне смисъла от существуванието им. Сещате ли се, ако утре примерно се събудим в държава, в която няма цигани, мюсюлмани или ДПС, или ако пък големите партии започнат да казват нещата като Москов, с какво точно ще се занимава професионалната "патриотична" сган? Банкети и ядене на агнешки главички? Екскурзии за активисти до Охридското езеро? Със сигурност, но това няма да им помогне за събирането на повече от 1000 гласа на следващите избори. Така че псевдопатриотите се отдадоха на обикаляне по телевизионните студия, в които надълго и нашироко да обясняват как всъщност те са тези, които вече 25 години всеотдайно се борят с циганската престъпност. Борят се до последната агнешка главичка.
Междувременно министър-председателят запази мълчание. Прецедентът на територията - Росен Плевнелиев, също пропусна да се изока по темата. Очевидно страстната и неочаквана от никого братоубийствена борба между двете крила на евроатлантическата агентура обърка дори вездесъщите господари на жалката ни колония и те се забавиха в спускането на опорните точки до държавния връх.
Останалите хора обаче си задаваме следните въпроси. Хубаво, Москов каза на глас очеизвадни истини и получи за това истинска и всенародна подкрепа. Защо обаче не получи подкрепа от собственото си правителство и колеблива такава от собствената си коалиция? Защо никой не каза нещо елементарно - какво се случи с нападателите на лекарите във Врачеш и къде са те сега? На свобода, в ареста, извън страната, къде? Защо псевдопатриотите, които са част от управляващото мнозинство и са на власт, вместо да обикалят телевизиите и да пишат люти статии срещу циганите, не внесат конкретни законопроекти, с които да решат циганския проблем?
Най-тъжното обаче е, че докато траеше този трагикомичен спор по телевизии и кабеларки, в с. Дебелт (Бургаско) поредният цигански изверг се изгаври с поредното българско дете. И всички до един си замълчаха, барабар с борците с агнешките главички.
Костадин Костадинов
