Захари Стоянов имал голям нос, който не му допадал. Снимките му са с ретуш заради това. Направих реконструкция и черепът ми дава различна информация от тази на снимките. Започнах сериозно проучване. Намерих негова снимка от пловдивския му период, където носът му е същият голям нос като този, който на мен ми излиза. Имаше коментари, че главата ми се е получила грозна, коментира пред Фрог нюз антропологът проф. Йордан Йорданов.
Визитка
Професор Йордан Йорданов е роден на 6 ноември 1938 г. Бивш директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН - единствената научна институция в България, която се занимава с антропология и изследва чертите на нашенци. Автор е на самостоятелни монографии, научни публикации, пластични антропологични реконструкции на меките тъкани на главата, антропологични експозиции и самостоятелни изложби. Негови реконструкции са представяни в Япония, Франция, САЩ, Германия, Русия. Много български музейни сбирки са обогатени с негови работи.
Интервю на Ренета Попова
- Завършили сте стоматология, учил сте анатомия, антропология. Ваете реконструкции на глави по череп, тоест прилагате и художествени умения. Как стигнахте до тук?
- Тази година се навършиха 40 г. от първата реконструкция, която съм правил. Тя беше на една прабългарка с изкуствено деформиран череп. До ден днешен имам реконструирани над 60 глави. Завършил съм стоматология във Висшия медицински институт в София през 1963 г. Имах големия късмет да попадна в екипа на проф. д-р Милко Балан, един от най-големите български анатоми, както и да се уча и работя при прочутия анатом проф. Димитър Каданов. Те запалиха в мен интереса ми към антропологията. Реконструкциите ми са на най-различни представители, които са от археологически разкопки. Една голяма част от тях са възрожденци, най-големите мъже на България. Раковски, Каравелов, Захари Стоянов, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов и др. Завършването на една глава, ако човек работи всеки ден, отнема средно между 3 и 6 месеца.
- Разкажете ни за етапите?
- Прави се парче по парче. Първите етапи са относително лесни, сложното е лицето, т.е. образът на човека. Наричам го моделиране, думата скулптиране не е точна. Микеланджело е казал: Вземаш къс мрамор и махаш излишното и става Пиета, Моисей, Давид и т.н. Тук започвам обратно. Първо се прави гипсова отливка на черепа. Това е метод, който аз прилагам. Преди известният антрополог акад. Михаил Герасимов е работил директно върху черепа. Гледа едната половина и работи върху другата. Аз работя върху гипсово копие и винаги имам под ръка черепа. След това се моделират дълбоките мускули на шията и дъвкателните мускули. При метода на Герасимов добре могат да се изработят клепачите по очната цепка, но носът, устната разделени на две – става хем по-сложно, хем не толкова точно. Няма лице, което да е симетрично, съответно и черепът е несиметричен. Винаги дясната половина е по-широка, лявата – по-тясна. Лявото око е по-надолу. На Раковски лявата му очница е с 4 мм. по-ниска, лявото ухо съответно – също. Асиметрията е природен закон. С електронния микроскоп последните години доказаха, че дори решетките на кристалите са асиметрични.
- Върху какво ви намирам да работите в момента?
- В момента работя върху реконструкцията на череп на млад мъж от IX-X век от некропола в Плиска с трепанация на черепа. Това е рана, която той е получил приживе, но е трудно да се каже дали от нея е починал. Нямаме никаква друга възможност да разберем как е изглеждал. За да е възможна една реконструкция е важно да имаме запазена лицевата част на черепа. Най-старата глава, която съм правил е на човек на около 8000 г., т.е. 6000 г. пр. н.е., от неолита. Типажът е интересен, тъй като не разполагаме с никакви други визуални образи на хората от това време. Относно времето, в което вече се използва фотография, много зависи как е сниман моделът, от ракурса, от светлината. Зависи и дали като го снимат се харесва. Захари Стоянов имал голям нос, който не му допадал. Снимките му са с голям ретуш на носа. Направих реконструкцията и черепът ми дава различна информация от тази на снимките. Започнах сериозно проучване. Намерих негова снимка от пловдивския му период, където носът му е същият голям нос като този, който на мен ми излиза. Имаше коментари, че главата ми се е получила грозна. Обаче въпросът за степента на достоверност е много важен в моята работа. При някои случаи, както е при Каравелов и Раковски, ги познаваме с няколко вида грим. Например Раковски е бил или с мустаци, или с мустаци и бакенбарди. И при двете реконструкции, които съм му направил, се установява абсолютна прилика. Това е и един от методите за идентифициране на образа на даден човек. На Раковски разполагаме със снимки. Сресан е на път, косата му е опадала. Той се е лекувал от белодробна туберкулоза.
- Съдействал ли сте на криминалисти с ваши реконструкции за идентифициране на нечий образ?
- Имам експертизи, които са във връзка с техни случаи, на безследно изчезнали или пък като намерят останките на някого и имат снимка да се види дали е същият човек. Тази работа е ежедневна, няма нищо различно от това, което върша. Само че криминалистите бързат. Когато кажа, че имам нужда да работя няколко месеца върху дадено задание, те не разполагат с това време. Тогава се прави графична реконструкция. Прави се очертание на черепа и по него се възстановява профилът. Така получаваме предварителна и приблизителна информация, тъй като те може да не разполагат с никаква визуална информация. Има случаи, в които по графичната реконструкция намират кой е той.
- Разкажете за някой интересен случай при работата ви с криминалисти?
- Преди около 35 г. направих реконструкция на глава по череп на убит в кв. „Люлин”. Тогава Ботьо Ботев ми донесе тази глава и направих профила. С тази половин глава, която е в него, подарък му е, той тръгна по затворите. Един стар клиент на затвора във Враца каза: „Това е еди кой си, уби го еди кой си.” Разбира се не във всички случаи сме имали такъв късмет. Участвах също заедно с доц. Добринка Радойнова в разследването на атентата в Сарафово. Това, което намерихме при изследване на черепа на атентатора, който мисля, че все още е във варненската морга на съдебна медицина, бе че това е млад човек. Имаше зъби, които показваха, че мъдреците все още са в процес на никнене, което се случва след 18-20 г. Това лято установиха самоличността на атентатора и се оказа, че нашата експертиза се оказа вярна. Бомбата се е взривила в раница на гърба му, защото главата му бе откъсната отзад до ушите. Имаше запазена ушна мида. Това бе доста интересна и отговорна работа, разбира се. Снимките, които имаше, той беше с перука. Иначе установихме, че е с къса черна коса, млад човек, добре поддържани зъби, пломбирани. Не е бил оставен на самотек. Информацията от черепа относно косата се получава, тъй като няма негър с права коса и монголец с къдрава коса. Расовият тип ни дава основание да кажем какъв тип са косите и формата.
- От многото реконструкции, които сте направил имате ли най-любима или по-открояваща се с нещо?
- Между 60 – 70 работи е трудно да се каже коя е най-любима, както при децата – теглиш им един зад врата и да заминават. По сложност и по значимост това е Раковски, Каравелов, Тракийската принцеса, образът на Мостич – външният министър на цар Симеон и цар Петър от X век от Преслав. Той е единствената идентифицирана личност, защото има надгробна плоча и на саркофага му е изписано: "Тук лежи Мостич, който беше чъгурбиля при царя Симеон и при царя Петър. Като стана на осемдесет години, той остави чъгурбилството и цялото му имущество, стана черноризец и в това (си звание) завърши своя живот." За Калоян имаме само златния пръстен, на който пише калоянов пръстен, но не и на цар Калоян. За Самуил е същата работа, нямаме никакви писмени данни.
- Тези дни излезе книгата „Българските царе Самуил и Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия” на историка Георги Генов. Бихте ли могли да съдействате с вашия метод на работа за подобно изследване?
- Костните останки на Самуил се намират в музея в Солун. Ако искат да правят ДНК анализ могат да вземат материал от там, има няколко запазени зъба и да го сравнят с ДНК-то на евентуалните потомци. По исторически път е в сферата на предположенията, че може да има наследници. То би трябвало да се търсят и тук. И Иван Асен има много наследници и род, който продължава. Обаче кои са, къде са, защо са – много трудна работа. От смъртта на Самуил - 1014 г. до днес са минали 1000 години. 40 поколения трябва да проследят, за да стигнат до наше време.
- Има ли съвременни компютърни технологии, които могат да ви заменят в работата, която вършите?
- Не. Има програми, но компютърът, за да извърши нещо, трябва аз да му задам точни стойности. Изображението на компютъра освен това е плоскостно, докато това е обемно. Има програми, които помагат много в криминалистиката, но те достигат приблизителна прилика.
- Подготвяте ли свои наследници във вашия занаят и занимава ли се някой друг с реконструкция в България?
- Не. Първо трябва да познаваш много добре човешката анатомия. Второ – трябват ръце, работата е пипкава. Трябва и малко мерак. Това се явяват основни пречки. Имал съм 15-16 докторанти, но никой от тях не се занимава с тази работа. Трябва да можеш да устоиш и на критиките. Какво ли не съм чувал – той си измисля, не слага правилно, това не можело да бъде така. Аз питам: А ти учил ли си анатомия? – отсреща – Не. Как да обясня на такъв човек? Доста дървета са изправяни в гърба ми. Иска се и характер и устойчивост, за да можеш да наложиш работата си.
- Променил ли се е и как човешкият череп през годините?
- Отпреди 40 хил. години до ден днешен нищо не се е променило. Нито с ръста, нито с теглото, нито как са изглеждали те и как изглеждаме ние. Това е времето на кроманьонския човек, при когото е завършено неговото биологично, анатомично и физиологично развитие и нямаме никакви отклонения.
- Във все по-глобализиращото се общество и смесени бракове, размешването на гените до какво ще доведе?
- С развитието най-вече на транспорта, смесването на представители на различни раси, процес, наречен метисация, все повече ще заличава расовите различия. Но ако имаме племена, откъснати от света в централна Африка напр., те запазват расовата си характеристика. Обаче какво представлява Франция, Холандия и т.н.? Колко са от Африка, колко са от Европа. Това е видимо дори във националните отбори, половината са метиси. Доминантно се онаследява черната раса. Ще минат сто години и ще се разбият расите. Човечеството върви към смесване. Тази метисация има и друго значение и това е устойчивостта. Метисите са по-устойчивите хора.
