Починалият през 1805 година немски поет и драматург получи сметка от център за плащания за използване на телевизионна антена в градчето Вайгсдорф - Коблиц, провинция Саксония.
Немският център за плащания към държавни телевизионни и радиоканали изпратил квитанция в градчето Вайгсдорф- Коблиц на името на големия немски поет Фридрих Шилер. В известието се посочва, че хер Шилер трябва да плаща месечно таксата от 17 евро и 3 цента за ползването на телевизионна антена. В противен сучай, пише в документа ще му дъбат наложени финансови санкции. Директорът на училището, носещо името на Шилер написал писмо- отговор, в което казва, че адресатът няма възможност нито да гледа телевизия, нито да слуша радио. След известно време се получило второ известие, в което се твърди, че Шилер може да не плаща упоменатата такса, ако успее да докаже, че тяма телевизионен приемник или радиоапарат. Тогава Михаел Биндер,директор на училището написал поредно писмо- отговор, в което описал историята на великия поет и споменал, че той все пак е напусна този свят преди много време. Последвало писмо- извинение от компанията за плащания и оттам обяснили, че е станала досадна техническа грешка в базата данни, която щяла да бъде поправена в най- скоро време.
Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер, както е пълното име на поета е автор на прочутата пиеса "Разбойници. Той и Гьоте основават Ваймарския тетатър. Друга известна негова пиеса е "Мария Стюарт". Шилер умира на 45 годишна възраст от туберкулоза. Frognews.bg
«Кой би желал на сенки да се наслаждава,
С които същността чужд облик получава
И мамят те надеждата с лъжлива власт?
Да гледам истината гола искам аз!
Пък нека с бляна ми да рухнат небесата
И в миг реалността да окове
Духа свободен, полетял към върхове
На безграничните възможности в царствата –
Да се надвие трябва той самият,
Така свещената повеля на дълга
И на неволята мъчителна вика
Дваж по-смирен ще го открият.
Щом истината вече те гнети,
Как ще търпиш необходимостта?»
Така от пристана на своя опит ти,
Приятелю, възкликваш най-сурово
И с укор гледаш на привидните неща.
Уплашени от строгото ти слово,
Побягват Ерос и крилатият му сонм,
Замлъкват музите, а Хорите игрите
Прекъсват, снемат си венците
От хубавите къдри с жален стон.
Строшава златната си лира Аполон,
А Хермес – жезъла вълшебен със змията.
И на живота от посърналия лоб
Се свлича розовото було на мечтата –
Светът показва се, какъвто си е: гроб!
Синът на Китерея от очите дръпва
Превръзката, проглежда любовта,
В божественото си дете в миг зърва
Преходна твар, изплашва се и хуква тя.
На красотата младото лице старее,
Дори по твойте устни леденее
Любовната целувка – в радостна забрава
Сърцето ти окаменява.
(1795)
Фридрих Шилер
превод от немски език: Венцеслав Константинов
