Изпълнителните директори на КТБ Орлин Русев, Илиан Зафиров и Георги Христов обръщат внимание в писмо до Сотир Цацаров, че вече и Европа е наясно, че банката е умишлено унищожена. Вчера министър-председателят Бойко Борисов е запознал Ангела Меркел с разрушаването на финансовата институция. „КТБ беше умишлено съборена от предишното правителство. Орешарски, Чобанов и Искров са хората, които предизвикаха и допуснаха фалита на банката“, е казал премиерът ни. В тази връзка изпълнителните директори на КТБ отправят редица въпроси към главния прокурор Сотир Цацаров.
Ето какво написаха Орлин Русев, Илиан Зафиров и Георги Христов на Цацаров.
Позволяваме си да насочим Вашето внимание към следната информация, разпространена от правителствената пресслужба:
„КТБ беше умишлено съборена от предишното правителство. Орешарски, Чобанов и Искров са хората, които предизвикаха и допуснаха фалита на банката“. Това изказване на министър-председателя Бойко Борисов пред българската общност в Берлин беше публикувано вчера на официалната страница на българското правителство.
В тази връзка отправяме следните въпроси към Главна прокуратура:
Кога Главна прокуратура ще се самосезира въз основа на информацията, публично изнесена от министър-председателя, и ще образува следствено дело за действията на престъпната група „Орешарски-Чобанов-Искров“ и последствията от тези им действия?
Не счита ли Главният прокурор изказването на Министър-председателя за достатъчно основание за прекратяване на следственото дело срещу ръководството на КТБ АД, при условие че това дело се базира единствено на устни показания на две лица, които в момента разграбват чуждо имущество и в допълнение клеветят безнаказано с публичните си изказвания хората, които ограбват?
Възможно ли е министър-председателят да разполага с информация, която да посочва не само извършителите на тази атака срещу националната сигурност, но и поръчителите на тези деяния?
Бихме желали да напомним, че банката изпадна в ликвидна криза след целенасочена медийно-институционална кампания. Вместо да бъде оздравена в съответствие с изискванията на закона, тя беше целенасочено водена от УС на БНБ към умишлен фалит, целта на който е разграбване на активите на КТБ АД. Не е случаен фактът, че г-жа Елена Костадинчев – единият от назначените от БНБ квестори, е била инспектор (макар и редови) в „Банков надзор“ в един екип с Иван Искров в началото на шеметната му банкова кариера. Явно именно поради тази връзка тя е получила достатъчно конкретни инструкции в насока фалиране на банката. Без значение за УС на БНБ, явно е обстоятелството, че тази госпожа няма квалификация да заема позицията на квестор. Достатъчен е фактът, че е общувала навремето с г-н Искров.
Целият процес на умишлен фалит на КТБ АД протече в среда на информационно облъчване на обществеността от същите медийни кръгове, които активно участваха и в медийната атака срещу банката. Атака, явно координирана с ръководството на БНБ и осъществена с активното му участие. Показателен е подборът на медии при „историческата“ пресконференция на г-н Искров в присъствието на останалите членове на УС на БНБ, когато бяха изказани множество неверни твърдения по адрес на банката.
Не може да се пропусне активната роля в тези процеси на всеки един от тримата, посочени от Премиера като извършители на това деяние.
Управителят на БНБ и несъстоял се депутат от ДПС (според редица публикувани в медиите информации) Иван Искров не спря с инсинуациите си за изчезнали чували с пари, „изпарили се“ 4 милиарда лева, липсващи досиета. Излъга всички за това, че КТБ АД ще отвори на 21.07.2014 г., след което обяви че не е казвал нищо подобно. Бруталното неглижиране на акционерите и липса на диалог както с тях, така и с други потенциални инвеститори, ликвидира една от реалните възможности банката да отвори отново без съществени щети за засегнатите и държавния бюджет. При явно незачитане на законните права на акционерите и неоснователен отказ да им бъде предоставена актуална информация за състоянието на банката, искането на УС на БНБ за представяне на детайлен план с конкретни суми беше явна подигравка със сериозни финансови структури, имащи значително влияние върху международната инвестиционна общност.
Съществена е и ролята на бившия премиер Орешарски, който два пъти подпомогна една друга банка при аналогични обстоятелства, но не счете за необходимо да подпомогне КТБ АД. Редно е разследващите органи да се заинтересуват защо беше приложен двоен стандарт при прилагане на правомощията му като министър-председател. Разликата в отношението към два равнопоставени стопански субекта в случая не е въпрос на избор, а на държавническо поведение.
Интересна е ролята и на бившия министър на финансите Чобанов, който ефективно се укрива зад депутатския си имунитет, след като изпълни своята част от задачата за ликвидирането на КТБ АД. Негова би трябвало да бъде инициативата за прилагане на държавна помощ под формата на ликвидна и институционална подкрепа към банката. Напротив, не само че не беше оказана подкрепа, но и в последния момент тенденциозно бяха изтеглени средства на държавни предприятия с цел влошаване ликвидността на банката. Нещо повече, Чобанов продължава публично да сипе инсинуации, разчитайки отново на имунитета си.
В допълнение на казаното дотук, искаме да напомним, че в качеството си на длъжностни лица господата Искров, Орешарски и Чобанов тенденциозно пренебрегнаха нашите нееднократни призиви за спазване на законността, предупрежденията за последствията, които ще понесат икономиката и сигурността на страната. Доказателство за нашата активна позиция са изпратените жалби и писма не само до УС на БНБ, Министър-председателя Пламен Орешарски, Министър-председателя Георги Близнашки, Министъра на финансите Петър Чобанов и Министъра на финансите Румен Порожанов, но и до Председателя на Комисията за финансов надзор, Председателя на 42-рото Народно събрание, парламентарно представените сили в 43-то Народно събрание, Министъра на правосъдието, Министъра на вътрешните работи, Асоциацията на банките в България, Председателя на Комисията за защита на конкуренцията, представителните организации на работодателите, синдикатите.
Уведомили сме надлежно и отговорните структури на Европейския съюз за това пренебрегване на задължения от страна на българските държавни органи. Информацията е изпратена до: Комисията по право и ред на ЕС, Генералната дирекция „Конкуренция“ и Генералната дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ към Европейската комисия; Европейската централна банка; Европейската банкова федерация.
Разчитаме, както винаги, че Главна прокуратура ще приложи принципите на равнопоставеност и безпристрастност при разглеждането на тази публично оповестена от Министър-председателя информация.
