Законът за МВР бе приет през юни 2014 г. и редица реформи, произтичащи от него са все още в процедура на въвеждане, съобразно регламентираните срокове. Това означава че няма как към момента да се даде пълна оценка и да се направи анализ до колко този закон е изчерпателен и създаващ оптимални условия за работа на ведомството.
Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от „БСП лява България“ Красимир Янков по време на дебатите по новия законопроект, внесен от управляващите. Янков бе категоричен, че предлаганите сега промени са прибързани и представляват опит за пригаждане на системата на МВР към модела на предишния кабинет „Борисов“.
„Тази реставрация започва още с парадокса, че Цветан Цветанов е вносител на промените в Закона за МВР и е член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения. Човек, срещу който има и заведено дело за нарушения, свързани със СРС в качеството му на министър на вътрешните работи“, отбеляза Красимир Янков.
Според левия депутат с промените в Закона за МВР се нарушава логиката за съвременен модел на национална сигурност. "Връщането на ГДБОП в МВР не е просто механичен механизъм за трансформация на едно звено от една структура в друга. Със закона за МВР беше създадена възможност в Република България да има адекватен инструмент за защита на националната сигурност в условията на новите реалности“, каза Красимир Янков.
Той поясни, че със сливането на ДАНС и ГДБОП се постигнаха две цели. На първо място ДАНС не просто да регистрира процеси, а да реагира бързо и адекватно да противодейства в защита на обществото. Задачи от типа на установяване и неутрализиране на структури от мрежата на Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) могат да се решават само с такъв модел - Национална агенция, която има правомощия да предотвратява, разкрива и противодейства на посегателствата срещу националната сигурност.
По думите му борбата с трансдържавни криминални структури също изисква потенциал за бързи оперативни действия в условия на висока степен на секретност – каквато не може да се обезпечи с интегрирани полиструктурни и междуведомствени действия. Като втора постигната цел народният представител посочи, че с извеждането на ГДБОП от МВР се предотвратява възможността дирекцията да се използва като инструмент за увеличаване на властовия капацитет на управляващите.
Според Янков тя трябва да е служба, подлежаща на пряк парламентарен контрол. „Именно затова ръководителят на ДАНС трябва да се избира от Народното събрание, при една публична прозрачна процедура, а не да бъде назначаван от когото и да било. И точно тук идва и другият анахронизъм в предложените промени - ръководителят на Национална агенция да се назначава еднолично, а ръководните нива в МВР и ДАНС да бъдат върнати към конкурсното начало“, посочи Красимир Янков.
Той отбеляза, че това е метод за въвеждане на косвени критерии, подлежащи на манипулиране или пък неотразяващи в пълнота качествата и недостатъците на кандидатите. По думите му обективна оценка за кариерно развитие в системата на МВР и ДАНС е цялостната работа и преминаване на квалификационни нива на отделния служител. Янков е категоричен, че такава оценка трябва да се изготвя регулярно от кадровата служба и заедно със становището на преките ръководители представлява нормалният механизъм за заемане на дадена длъжност.
