Новият законопроект за училищното образование, внесен от ГЕРБ ще се окаже още един препъникамък за управляващото мнозинство, тъй като и „Патриотичен фронт", и АБВ имат резерви срещу едни от най-спорните текстове в закона - за финансирането на учениците в частните училища.
ПФ е против и от по-нататъшната децентрализация на образованието, което е записано като един от основните принципи в проекта. Напрежение се очаква и около темата „изучаване на майчин език", отбелязва „Сега". Вчера парламентарната комисия по образование гледа на първо четене законопроекта, който повтаря почти буквално текстовете, внесени в края на първия мандат на ГЕРБ, до чието окончателно гласуване не се стигна.
Проектът предвижда скъсяване на основното образование до VII клас вместо до настоящия VIII, въвежда задължително обучение до X клас и дава възможност за смяна на училището на този етап. Съгласие по структурата няма - БСП настоява за задължително образование до XII клас и е против деленето на гимназиалното образование на две с аргумента, че това може да доведе до отпадане от училище, резерви за по-късото основно образование има и ДПС.
Тези въпроси обаче останаха на заден план пред двете най-спорни предложения - за финансирането на частните училища и за броя на учебниците. „Патриотичен фронт" е за запазването на единна национална образователна система и е против финансирането на частните училища", коментира депутатът Милен Михов. С половин уста срещу финансирането на частното образование се изказаха и от АБВ. БСП са категорично против отпускането на субсидии за ученици от частните училища, а от „Атака" обещаха да внесат обратни текстове, с които в името на равнопоставеността да се въведат такси за държавните училища.
Спорен продължава да е и въпросът за броя на учебниците, като БСП настоява само за един учебник, а проектът на ГЕРБ не предвижда ограничение. ДПС настояват в закона да има изричен текст, че изучаването на майчин език е гарантирано като част от задължително избираемата подготовка. В тази част проектът съдържа пожелателни текстове.
Законопроектът отново влиза за гласуване в зала без оценка на въздействието и финансова рамка, въпреки че предвижда сериозни структурни промени. В него е заложено създаването на нов вид училища - от I до X клас, закриване на прогимназиите и болничните училища. Ще се въвеждат нови програми и учебници, ще трябва да се квалифицират учители.
Предвижда се законът да влезе в сила за учебната 2016-2017 година.
