С определение от 17 декември 2014 г., Окръжният съд в Плевен пусна под домашен арест директора на ДАИ - Плевен, Николай Николов.
Той бе в следствения арест с мярка „Задържане под стража", след задържането му на 23 октомври тази година по обвинения за изнудване и получаване на подкупи. Мярката беше потвърдена и от Апелативния съд във Велико Търново, пише новини. бг. На 23 октомври 2014 г., ръководството на Автомобилната администрация в Плевен бе задържано при акция на ДАНС заради изнудване на транспортни фирми и корупционни практики. Инспекторите са изисквали от транспортните фирми плащане на месечен абонамент и са настоявали извършването на годишни технически прегледи да става в точно определен пункт. „Такса спокойствие" е била изисквана и от собственици на транспортни фирми и техни представители. Установени са случаи на плащания при извършени пътни нарушения. Служителите на ДАИ са търгували и с издаване на лицензи за управление на МПС.
Третият задържан - Илко Илиев, собственик на транспортна фирма, също е обвинен като помагач на шефа на ДАИ - Плевен при искане и получаване на подкуп в размер на 4000 лева, както и за незаконно държане на боеприпаси. Престъпленията са извършени в периода юли - октомври тази година. Това е вторият подобен случай за последните месеци, след като през август бяха задържани директорът и част от служителите на ДАИ-Велико Търново заради корупционни схеми. С решението на Окръжен съд - Плевен от 17 декември беше изменена и мярката за втория задържан по случая с ДАИ - Плевен - инспекторът Георги Мъцин, за когото се твърди, че е бил дясната ръка на Николов. Мъцин напуска ареста срещу парична гаранция в размер на 1000 лв. Окръжният съд в Плевен не е променил мярката на третия задържан - Илко Илиев, който остава в ареста.
В мотивите си магистратите посочват, че при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на мярката за неотклонение „Задържане под стража", тъй като е налице обосновано предположение, че той е извършил две престъпления, които се наказват с „Лишаване от свобода". Според тях реалната опасност от извършване на престъпление не е отпаднала и не са налице други обстоятелства, които да налагат изменение на взетата мярка за неотклонение.
