„В Европа сме първенци по иманярство и е факт, че през последните години има значителен прогрес”, категоричен е доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Jой изрази желание да бъде направена изложба за спасените артефакти, която би била добре за публичното мнение и даде пример с Археологическия музей в Солун, където има такива спасени артефакти.
Капацитетът на служителите на МВР, които се борят с престъпността, свързана с културно-историческото наследство, е може би най-важна - колкото по-висок става, толкова по-добре за нас, каза доц. Вагалински за проекта “Повишаване на административния капацитет на служителите от МВР за превенция и разкриване на престъпления, свързани с културното наследство на Република България”.
Той заяви, че в Закона за културното наследство, който е най-променяният закон в България, е „вкарана тихомълком една поправка, според която археолозите бяха натоварени с охраната на археологическите обекти”. Според него, основният въпрос е кой охранява и се грижи за археологическите обекти и заяви, че това са общините, които продължават да нехаят за това, което е на тяхната територия. „Те се сещат за тези обекти, само когато трябва да направят някакъв проект и да вкарат пари в общината”, посочи директорът на на Националния археологически институт с музей при БАН.
Той призова да се мисли по този въпрос, защото не се знае кой е стопанинът и апелира за още по-тесни контакти със специалистите. „Няма постоянна колекция в българските музеи, която да е застрахована и това е работа на държавата. Музеите нямат този ресурс да ги застраховат”, добави още той и призова да се вземат мерки.
