Много ясно трябва да бъдат разграничени расисткото говорене на Валери Симеонов от непремереното, но добронамерено говорене на Петър Москов относно проблемите с ромското малцинство, коментира пред Фрог нюз антропологът Харалан Александров.
От Фрог нюз потърсихме експерта с молба за коментар относно репликата за циганите на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание: „Децата им играят с прасетата по улиците, а майките имат инстинкти на улични кучки”, както и твърдението на Симеонов, че ДПС узурпират правото на единствен защитник на циганския етнос.
И в двата случая Валери Симеонов греши, коментира Александров. Първата реплика е откровено расистка. Във втория случай – далеч не само ДПС защитава правата на ромската общност и техните интереси. Те имат много партии и политически формации, както и представители на тази общност. Нормално е ДПС да се ангажира с темата по силата на тяхната история на етническа партия и на либералните им принципи и ценности, така че в това няма нищо притеснително и изненадващо.
Относно изказването на Петър Москов, което повлече за пореден път дебата за малцинството в България, Харалан Александров заяви, че министърът на здравеопазването просто е защитил най-уязвимата и най-ранимата част от българското лекарско съсловие. По начина, по който ромите са на дъното на социалната йерархия, така и лекарите от Спешна помощ са на дъното на лекарската йерархия. Те са изпратени на този фронт да се борят с настъпващото гето. Москов се извини и правейки го каза нещо, което отдавна трябваше да бъде казано. В България изцяло либералната интерпретация на интеграцията е провалена по силата на това, че не е възможно една общност да консумира само права и ползи от обществото. Тя има и определени задължения. Това е факт, който всички по един или друг начин признават. Той го каза малко по-грубо, за което с право може да бъде упрекван, но в никакъв случай не трябва да бъде поставян под общ знаменател с останалото говорене.
Що се отнася до темата за провалената ромска интеграция, тя е твърде обширна. Докато гетото бъде разглеждано като цяло и компактно, а ромите като хомогенна маса, каквото внушение правят българските политици, то истинската промяна е невъзможна. Тя ще бъде възможна само тогава, когато бъдат ангажирани професионалистите. Социалните и здравни работници, както и специалистите в сферата на образованието и полицията е нужно да работят с всеки отделен случай и всяко отделно семейство.
Всички успешни модели на напускане на гетото, са на отделни индивиди, които трябва да бъдат видени като хора с техните съдби, истории, амбиции и надежди. Точно това е добрият подход в социалната работа, много индивидуализиран и контекстуализиран. Няма универсално общо решение на ромската бедност и престъпност, коментира антропологът.
Относно политическото отразяване на проблема според Харалан Александров няма нищо лошо в изострянето на тематиката. Аз обаче не бих го драматизирал прекалено. Просто нека да се следят говорителите по въпроса, тъй като това е един добър повод да се види кой изповядва крайно националистични и фашизоидни възгледи, кой изповядва либерални, кой консервативни и т. н.
Обърканата политическа идентичност на българските партии по повод на ромите ще трябва да бъде изяснена. Както обикновено, това ще се случи на гърба на най-уязвимите и най-отхвърлените и онеправдани хора, прогнозира Александров.
Относно изявлението на Посолството на САЩ по повод изказванията на редица родни политици срещу ромите, и въпроса може ли да бъде почерпен опит отвъд океана с проблема с малцинството, Харалан Александров коментира, че самият той е ходил в САЩ да проучи как се работи в гетата. Според него далеч не е всичко цветя и рози, нито пък са се справили докрай сполучливо и там. Имам опит и от други общества в Европа. Но отново искам да повторя – не е универсално решението.
Нужно е да бъдат ангажирани местните общности в лицето на общините. Това означава фискална децентрализация – общините трябва да имат много повече правомощия да развиват собствена политика и да я прилагат. Добри модели в България също има. Има много организации, които работят, и те далеч не са само ромски. Сред тези общини се откроява Кюстендил, където има голяма и компактна ромска общност. Благодарения на усилията на кмета Петър Паунов. Общината там прави доста системни усилия да инсталира в условията на ромското гето съвременни услуги и да привлече в училищата ромските деца.
Това, което политиците обичат да правят, е, че за целите на гръмките си речи, с които да впечатляват семплия си електорат, замазват разликите. Истината е, че картината на ромската драма никак не е само черна и бяла.
