В България вече не само по Коледа стават чудеса и добрините са начин на живот. Това смята семейството на Светослав Тонев от разградското село Юпер, след като негов апел за помощ отприщи лавина от дарения с дрехи, пари и храни от цялата страна и чужбина.
53-годишният мъж пратил молбата си до вестник. Препечатали я сайтове. После я пуснали в социална мрежа и от няколко дни вълната на доброто обединява българите да сбъднат поредното чудо.
В писмото си Светослав пише, че със съпругата му Даниела са безработни и изкарват прехраната си ден за ден, но през зимата е трудно да осигурят нужното за двете си дечица.
"Затова молим майки, баби, които вече са отгледали децата и внуците си, да ни помогнат с употребявани дрешки и обувки. Молим дядовци и татковци да ни зарадват с нова тетрадка и химикалка. Тогава наистина ще повярваме, че на Коледа стават чудеса. И наистина Коледа ще бъде празник за нас", гласи писмото.
И от месец насам към Юпер пътуват колети с дрехи, обувки, тетрадки, лакомства за 7-годишния Наско и кака му Цветелина (8г.). Това потвърди и кметът на селото Стефан Станчев. Той разказа, че всеки ден, почти денонощно, му звънят трогнати хора. Ежедневно пристигали по няколко пакета и семейството сигурно вече е напълнило една стая с дрешки. "Обаждат ми се от цялата страна и дори от чужбина. Идват пощенски записи за по 100-200 лв. Пратиха пари дори от Англия и Испания", разказа управникът. Само той лично пренесъл към 30 кашона с помощи.
Кметът помоли българите, които имат сърце да правят добро да обърнат поглед и към други бедстващи хора. В Юпер имало към 6-7 безработни семейства, в които с голяма мъка отглеждали по 2-3 деца. Лично той помолил някои от звънящите на телефона му да пращат нещата в детската градина, за да ги разпределят на бедни малчугани и техните лица да светнат за празниците.
Светослав също смята да раздаде част от пратените дрешки и обувки. Казва, че още не е взимал пощенските записи. Щял да ги прибере като се подписва в "Бюрото по труда". От там получавал обезщетие от 300 лв., след като тази година го съкратили от "ВиК", където бил помпиер. С тези пари успявал да плаща тока, водата и хляба за трапезата. Покрай апела му за помощ получил и предложения за работа, но те били в Русенско и Добричко. "Имам кон и от март нататък ще е по-лесно. Хващаме се двамата с жена ми на всякакава селскостопанска работа, за да изкараме пари. Копаем, берем тютюн, дърва цепим на хората", каза още бащата.
Миналата година пак с дарения, активирани чрез медиите, им била купена къща. "Децата ме питат защо сме бедни. Какво да им отвърна? Като има работа не е толкова страшно, връзват се двата края, но по малките населени места трудно се намира. Сега малките са най-щастливи. И самочувствие придобиха, че имат толкова дрешки, тетрадки, боички. Сутрин избират нова премяна и се радват от сърце. Безкрайно благодаря на всички добри хора. Да са живи и здрави!", казва Светослав.
