Малко преди на почине през 2009 г. полк. Петко Йотов , тогава директор на Националния военноисторически музей, сподели че Министерството на отбраната е наредило на началника на гвардията да организира и проведе конкурс за Паметника на загиналите военни чинове в София. Става дума за онези мемориални плочи в двора на казармите на Шести полк (площад “Баба Неделя”).
Пред тях, както разказва арх. Александър Обретенов – техният автор, “майките на загиналите идваха като на свиждане – с баници и варени пилета”.
Комплексът бързешком бе съборен при строителството на Националния дворец на културата през 1978-1979 година. Тогава падна и последната стена от този паметник, създаден при дейното участие на Цар Борис ІІІ и коменданта на столицата ген. Константин Соларов през 30-те години на ХХ век. Официално той бе известен е като “Паметника на загиналите във войните през 1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. от Първи и Шести софийски полкове”. В първоначалния си вариант е бил изграден от три стени с декоративна колонада и монтирани върху тях плочи с имената на падналите воини. Първите две стени, образували целостта на мемориала, са срутени много по-рано. Едната при бомбардировките на столицата през Втората световна война, а втората през 60-те години, когато националната памет все още дремеше под наркотичното въздействие на комунистическия “интернационализъм”. Но тогава поне плочите с имената на хиляди загинали български войници са описани, запечатани в сандъци и така запазени до днес се съхраняват в депата на Националния военноисторически музей. На същият адрес се намира цялата историческа и фактологическа документация за паметника, неговото състояние и окончателното му разрушаване през 1978-1979 година. Заслужава отбелязване един факт, до който се е добрал специализирания седмичник “Арх & Арт борса” – в преписка от 2000 г. Националния институт за паметниците на културата (НИПК) официално е заявил, че възстановяването на мемориала в оригиналния му вид е невъзможно.
Въпреки бездушната резолюция на НИПК и след дългогодишни митарства и безплодни междуведомствени разговори, на връх Гергьовден 2000 г., т.е. на празника на българската армия, бе направена първата копка и положен основният камък за възстановяване на паметника. Това стана на специално избрано място в началото на Южния парк, където със съдействието на Столичната община е решено да бъде приютен мемориалния комплекс. Подходът към него е откъм бул. “Арсеналски” в близост до първоначалното му място, което загуби сакралния си характер. Проектът е изработен в окончателен вид от покойния вече арх. Атанас Агура, автор на т.нар. яка около Националния дворец на културата.
Но…изтече повече от десетилетие,смениха се трима кметове на София и четири правителства на страната, в източния край на парка израстна огромен по своите размери търговски комплекс (мол), а от година време се предвижда и строителство на Музей на съвременното изкуство. Съдбата на военния паметник отново потъна в забрава, независимо че точно в този период “държавният историк”, а после и ексминистър Божидар Димитров инициира редица кампании за възстановяване на войнишки гробове и паметници в Добруджа, в Македония и къде ли още не. Забравени – от него и всички държавни мъже! – останаха само тези 3900 българи, паднали за родината в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Сега мемориалът ще бъде възстановен пред НДК.
Наборе.бг
