Бюрокрацията е тежко нещо, борбата срещу нея още повече. В Индонезия бюрокрацията е нарочно създадена, за да може огромното население на страната да бъде контролирано. В островната република живеят 35 пъти повече хора, отколкото у нас. Представете си за каква бюрокрация става въпрос да подадете декларация или да си извадите един обикновен документ.
А ако става въпрос за не толкова обикновен документ, който и без това ви смущава?
Индонезия е страна с коренно различни традиции и разбирания от нашите. Манталитетът на местните е толкова далечен от българския, че понякога решенията им може да ни се сторят страшно налудничави, а за тях да са просто всекидневие. За да ни разбереш, трябва да поживееш в страната ни, ми обясняват джаванци.
Във всекидневие за двама бащи се е превърнало търсенето на справедливост за дъщерите им. От година се бави разследването за сексуално посегателство върху тях. Момичетата са на 10 и 6 години. Полицията предпочита да не дава сведения на родителите им за развитието по случая. Полицейската работа си е полицейска, а не на семейството, смята тамошната служба. Семействата обаче имат нужда от утеха, от отговори.
Не само тези двама бащи минават по трудния път на разговори с държавни учреждения, има още много. Неправителствените организации в Индонезия вече са изградили стройна система на модераторство между полицията и жертвите на сексуално насилие. Когато става въпрос за бедни и необразовани хора, познаването на системата от страна на работниците в неправителствения сектор е единственият им вариант да потърсят справедливост. Това, че разследването не се разгласява, не означава автоматично, че не се работи по него. Заловени и присъди има и те са ефективни.
Сега си представете, че тези бащи с цялата неохота, с която ги посреща полицейският състав, трябва да помолят и за „смущаващия” документ. За нас може и да е такъв, но за тях е сигурност, че дъщерите им няма да бъдат отхвърлени от обществото. Става въпрос за документ, който удостоверява, че момиче е изнасилено и затова не е девствено. В Индонезия непорочността при встъпване в брак е все още от изключителна важност за селските райони. Подобен документ съществува и е издаван на желаещите родители. Колкото и жестоко да звучи, рядко жертвите на подобно насилие получават помощ от психолог. На тази професия не се вярва много в страната. Но те получават документ, който показва какво им се е случило.
Координаторките на „Приятели на жените” се подготвят за среща с полицейския началник в Магелан, Джогджакарта, Индонезия.
В помощ на подобни деца и на други, които са потенциални жертви, неправителствени организации в Индонезия организират курсове по сексуално образование. От НПО „Приятели на жените”, която е модератор в случая с момичетата, подготвят подобен курс в селото им. Хората от организацията смятат, че в него има незаловен сериен изнасилвач. Целта на курса е превантивна, но и образователна. Организаторите сами признават, че не очакват много от лекциите. Не тръгват с нагласата, че ще променят нещо. Стремят се да предадат един ускорен курс по сексуално образование на момичета, които по желание или не вече са наясно с материала.
Има обаче други техни колеги, които мислят мащабно. Като една друга НПО – „Асоциация за семейно планиране”, но този път в Джогджакарта, културната столица на Индонезия. Организацията се бори за промяна в Конституцията и по-специално за изменения в чл. 37, който регламентира сексуалното здраве. Има вече проектозакон, остава само да бъде гласуван. По него е работено в пълно сътрудничество с Министерството на здравеопазването, твърди Гама Троно – координатор на проекта.
Неговите усилия в тази насока имат дълга история. От 10 години организацията му провежда часове по сексуално образование в училища в Джогджакарта. Днес седмични лекции има в 75 гимназии, като освен ученици те се посещават от училите и дори от родители. Тези, които някога са се съпротивлявали на инициативата му, днес са част от нея. Гама и колегите му се стремят да привлекат колкото може повече съмишленици. Те ще са допълнителна човешка сила, която ще разпространява идеята им, когато законът бъде променен.
Програмата на организацията е за младежи между 10 и 24 години. Часовете, които се организират обаче, не са задължителни, а не са и за всички ученици. Директорите на гимназиите определят правилата за протичане на лекциите. Те са обикновено след обичайните училищни предмети и присъствието е доброволно. Мониторинг на организацията през 2007 г. показва все пак положителни резултати от инициативата. Това стимулира членовете й да работят дори за промяната в Конституцията.
Гама работи за изграждането на култура на сексуалното здраве в Индонезия. Той смята, че дори пълнолетните индонезийци не са достатъчно образовани, липсват им дори елементарни познания. Сара, която е студентка в най-големия университет в Джогджакарта, твърди, че нейните връстници черпят информацията си само от порно сайтовете. В Индонезия обаче съществува закон срещу порнографията и правителството блокира изцяло достъпа до подобни платформи в Интернет.
Но докато не се промени Конституцията и докато не се образова обществото, бащите ще продължават да се борят с бюрокрацията, за да защитят името на дъщерите си, обществото ще продължава да е тесногръдо за престъпления от сексуален характер.
Мария Тодорова
Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World.
