Менда Стоянова каза в парламента, че не видяла нито един разумен аргумент от противниците на наложените под натиска на синдикатите промени в пенсионните осигуровки. Аз ще посоча няколко. Първо начинът, по който беше прието промяната – без съгласие на коалиционните партньори, без обсъждане с работодатели, без анализ на ползи и разходи след като е приключило обсъждането в бюджета за 2015 г., е абсурден. Това е възможно най-непрозрачния начин на вземане на решение по въпрос, засягащ всеки българин, заяви пред Фрог нюз икономистът Владимир Каролев.
Откъде на накъде профсъюзите, в които членуват които са 350 000- 400 000 души, ще налагат решение на 7-милионна България?! Даже и да бяха предложили нещо полезно, така не се прави. Не сме бананова република, профсъюзите да казват какво да се прави. Не става въпрос за истински избор, защото ако беше така, трябва да се каже: Който иска да не плаща в НОИ, а само в собствена спестовна сметка. Държавата да поясни какво означава да даваш парите си в НОИ! Да каже, че това означава следното: Тези пари, които ти си спестил, да ги дадеш в обща каса, от която ще се плащат пенсии и на хора, които не са внасяли никога средства. Защо стотици хиляди хора в България, които никога не са внасяли пари, да ги издържаме?! Не са само ромите такива, има много земеделски производители, хора, които работят на черно. Никъде не внасят, а накрая получават социална пенсия. Нека ГЕРБ да обяснят, че част от нашите спестени пари ги даваш на някого, който не е давал пари за общата каса, призовава Каролев.
Има много невидими макроикономически и финансови ефекти, предупреждава той. Понеже наистина ще има хора, които ще се подлъжат и ще престанат да внасят в частните пенсионни сметки и ще започнат да дават само в НОИ. Тогава дефицитът в НОИ ще е по-малък, а понеже той е част от държавния, така ще има малко по-малък държавен дефицит. Това обаче няма никакво значение на фона на огромния дефицит на НОИ и държавата, категоричен е Каролев.
Нека Менда Стоянова да чуе следните негативни ефекти:
Първото нещо, което ще се случи е, управляващите дружества на пенсионните фондове, когато им се наложи да връщат пари на хората, които са решили от техния фонд да отидат някъде в НОИ, това което трябва да направят е, да започнат да продават активите си, защото кешовите им запаси няма да стигнат. Това моментално ще доведе до намаляване на цените на всички български публични компании, в които основните инвеститори са българските пенсионни фондове. Това ще намали сериозно стойността на българските публични компании и оттам възможността за инвестиции и разкриване на нови работни места.
Втори негативен ефект: всеки инвеститор, в която и да е област, ще каже: Извинете, след като направиха този проблем с българските пенсионни фондове, защо да не направят някакъв проблем с банките и с която си поискат индустрия. Това се случи вече в Полша и Унгария след като там частично национализираха пенсионни фондове.
Пенсионните фондове с нашите вноски са основният купувач на български държавни ценни книжа. НОИ не участва на пазара за покупка на ДЦК. Участват пенсионни фондове, банки и застрахователни компании. Пенсионните фондове участват на всеки аукцион и даже купуват и от българските еврооблигации, които се издават в чужбина. Като се намалят средствата, които имат, ще започнат да купуват по-малко книжа, което ще доведе до натиск към увеличаване на цената, която ще плащаме при нови емисии ДЦК и еврооблигации, а от там и по-високи разходи на бюджета за обслужване на вътрешния и външния държавен дълг. Много ясен негативен ефект, подчертава Каролев.
Фредерик Бастия, който е френски икономист от началото на 19-ти век, има едно есе – „Това което се вижда и това което не се вижда” което трябва всеки икономист и политик да чете и препрочита. Там той казва, че много малко хора виждат невидимите ефекти. Един макроикономически ефект е следният в случая: Повечето спестяванията водят до повече инвестиции. Пенсионните дружества са сред основните инвеститори в една държава. Когато в тези дружества, останат по-малко средства за инвестиции, има по-малък икономически растеж. От богатите държави с най-високи пенсии, не е Германия например, а Холандия, Япония, САЩ, Швеция. Това е така, защото в Германия сравнително скоро стартираха тези възможности за инвестиции в частни спестовни сметки. На Швеция банковата и пенсионната система беше почти фалирала през 90-те години след няколко десетилетия управление на леви социал-демократи, и тя много бързо и последователно започна да развива индивидуалните пенсионни спестявания. В Япония значителна част от населението въобще няма държавна пенсия, в САЩ също е така, дава примери икономистът. В България няма как да не остане солидарен стълб осигуряван от НОИ, но постепенно трябва да се увеличава ролята на спестяванията за пенсии в индивидуални сметки, а сегашното предложение е точно в обратна посока, заключи Владимир Каролев.
