През 2014 година стана още по-очевидно недоверието към партиите и политиците. Това каза по Фокус проф. Лазар Копринаров, който е преподавател по политология.
Изключително динамична беше изминаващата 2014 година и затова се затруднявам да я характеризирам с две-три думи и да отсея по-важните събития. На първо място това беше „годината на избирателя” – имахме избори за Европарламент, имахме и парламентарни избори. Две важни прояви, два шанса на гражданите да изразят своето мнение за управлението на страната. Наред с това 2014 беше година на големите бедствия. Тук, разбира се, става дума за природата, но тези бедствия откроиха проблеми на държавността, както и на защитата на гражданите от подобни бедствия. Знакови за 2014 година бяха и два юбилея – 25 години от началото на демократичния преход и 70 години от началото на прехода към комунистически тоталитарен ред. Още нещо важно има от политическа гледна точка, което трябва да споменем. През 2014 година започна , макар и не толкова зримо, смяната на част от политическия елит. От една страна Сергей Станишев, който 12 – 13 години ръководеше Българската социалистическа партия, вече го няма в българския политически живот. От друга страна – оформи се Реформаторският блок, начело на който стоят няколко нови лица, допълни той
Според него през 2014 година стана още по-очевидно засиленото недоверие на партиите и политиците. Този процес се прояви в понижената избирателна активност, също и в търсенето на нови лица. Именно, заради недоверието на гражданите българският парламент за първи път е толкова пъстър, толкова шарен и музаечен. Това създава от една страна шанс за по-голяма представителност, а от друга – изключителни затруднения при намирането на общи решения, а държавата ни се нуждае именно от бързото намиране на общ език и осъществяване на чаканите отдавна реформи в здравеопазването, образованието, пенсионната система и т.н. Свидетели сме, че пъстротата в парламента затруднява този процес. Като говорим за година на избирателя има още нещо, което бих подчертал – важно е! За първи път тази година преференциалното гласуване придоби значимост. Имаше неудачни прояви на места, но вярвам, че това е положителна стъпка, която трябва да бъде укрепвана и разширявана. Преференциалното гласуване съчетава предимствата на пропорционалната и мажоритарната система. Аз смятам, че грешат българските граждани и политици, които дават приоритет само на мажоритарната или само на пропорционалната система. Единствено съчетаването им би ни дало шанс да гласуваме по-активно и по-информирано, в същото време да избираме хора, на които имаме доверие. Същевременно с преференциалното гласуване атакуваме партийните ръководства да бъдат много по-внимателни при подбора на листите. Като казах, че година 2014 е година на големи бедствия – всички добре го разбират. Природните катаклизми, на които станахме свидетели последните месеци показаха, че институциите са недобре подготвени да се справят с тези бедствия, но показаха, че и гражданите не са подготвени. Някак си сме оставили нещата само на държавата или само на природата. Всеки би могъл да си прави осигуровка например и по този начин да си помогне да излезе от критична ситуация. Важно беше как бяха отбелязани и какъв смисъл беше вложен в тези два юбилея, които вече споменах. Отбелязването на 25-годишния юбилей на демократичния преход показа, че демокрацията сама по себе си не гарантира просперитет. Демокрацията дава шансове за просперитет, но сама по себе си не е достатъчна. От тук следват някои илюзорни, превратни представи за онова, което е станало или проявите на носталгия към един отминал период, който е донесъл доста беди, но който става обект на носталгични желания и чувства, заключи преподавателят.
