Елегия за премазаната с чукове добра новина - Frognews.bg публикува статията на Симеон Гаспаров от излизащия в Чикаго, Съединените щати вестник "България".
В един от най-потресаващите филми, посветени на безумието на насилието и жестокостта, “Хубаво село, хубаво гори”, направен от сръбския режисьор Сърджан Драгойевич, има една шокираща мисъл, която се явява нещо като квинтесенция на цинизма, бруталността и безпощадната простащина, с която като че ли все по-често започнахме да се сблъскваме в нашия живот.
Група босненски, сръбски четници застанали на един хълм, гледат току що запаленото от тях село. Силуетите на мъжете, изправени пред пламъците, погълнали къщите, уличките, дворовете, овощните дръвчета на малкото селце, се открояват някак си неестествено зловещо, разтърсващо и абсурдно на фона на току що настъпилата пролет, обагрила с цветовете си чудните босненски планини.
Докато камерата бавно се движи между огньовете, изпепеляващи домовете на хората и цъфтящата наоколо природа, единият от четниците се обръща някак си тъжно и замислено към останалите от групата и казва: “Хубавото село и когато го запалиш, пак е хубаво. Хубавото село хубаво гори”.
На 22-ри септември 2008 г., когато журналистът и шеф на уеб сайта Фрог Нюз Огнян Стефанов бе пребит с чукове в София, ние не само че за пореден път се убедихме колко ни е хубава държавата, но и колко хубаво гори. Гори в огъня, запален от посредствеността, злобата, бездушието, омразата и страха.
Фрог Нюз или новините на жабата още от създаването си имаха две цели, които екипът на Стефанов обяви ясно на своята уеб страница и които ревностно следваше - първо да лекуват “обществото чрез нестандартна журналистика” и второ, да събуждат, а не да слагат “читателите да си лягат”.
“Нестандартните текстове са нашата цел. Не заобикаляме скандалите, а ги търсим, ако се крият ги провокираме да излязат на светло”, обявиха в своята медийна платформа те.
Оги Стефанов и неговият екип от Фрог нюз, (както и някои от подобните на тях агенции като например “И-вестник”) за кратко успяха да станат едни от водещите в България новинарски агенции, които издигнаха на много високо професионално ниво интернет журналистиката у нас. Тези агенции със своята острота, аналитичност и пъстрота на темите, дискутирани в тях, станаха модел за сравнение, с който много водещи печатни и електронни медии в страната започнаха да се съобразяват.
Но журналистиката, за да стане тя голяма, не са достатъчни само талантът, умението, прозорливостта и усетът. Трябват също две основни неща - кураж и сърце. Кураж, който да ти помогне да докажеш на себе си и на света на коя страна си. Коя е твоята позиция във вечната битка, която съпътства живота на всеки един от нас - битката между доброто и злото. Освен куража, обаче трябва и сърце. Сърце, за да разбереш болката на хората. Да я почувстваш като своя, лична и да им помогнеш да я преодолеят.
Не е имало, няма и няма да има, голям журналист, който да не е станал журналист, ако ето тук от вътре нещо не го е горяло, не го е нещо мъчело, нещо не му е давало и миг покой, когато е виждал нечестното, подлото, долното и не е издигнал своя глас срещу него. Журналист не се става заради парите, заради славата, заради властта. Журналист не се става, за да те обичат или харесват. Като искаш да те харесват, стани сервитьор, а и парите ти май ще са по-добри. Журналист се става, заради едно единствено нещо - за да си там на бойното поле, на фронтовата линия в битката между доброто и злото. В битката, в която въпреки, че много добре знаеш, че няма да поправи гадостите в живота ни, поне ще ги покаже. И то така, че да ги видят всички, да се поучат от тях и никога повече да не ги правят.
Оги Стефанов беше воин. Голям воин, но и голям човек. И като такъв той остана до последно на своя пост, където го застигнаха чуковете на страхливците, които излизат винаги по тъмно, защото също като демоните и вампирите най-много ги е страх от светлината. Светлината, която побеждава мрака и която много често преминава през перата на журналистите.
Оги вярваше точно в тази светлина. Той не предеде колегите си от Фрог Нюз, не предаде идеята, не предаде каузата, която те на своя уеб сайт обявиха, че ще следват - “Нашата религия е читателят. Заедно да пишем новините, заедно да ги коментираме, заедно да сме на купоните и на барикадата”. Оги не предаде журналистиката. Той не се обърна и не побягна. Защо го направи ли? Защото следваше завета, залегнал в принципа, формирал Фрог Нюз и който съдържа трите магически думи - “Трябва ли? Трябва!”
С Оги Стефанов се познавам от 1996-та година. По това време аз работех в отдел Политика на вестник “Новинар”. Моите ресори или сферите, които покривах, бяха Парламента и Президенството. Оги Стефанов дойде в нашия вестник от вестник “Стандарт” на мястото на Милка Тачева (един човек, на който лично съм много признателен. Милка в момента е шеф на отдел Политика във вестник “Марица”).
В нашия екип, на който Оги ни стана шеф, бяхме - Цветанка Ризова, която в момента води предаването “На четири очи” по Нова ТВ, Сима Владимирова, тя в момента е във вестник “168 часа”, Дани Добрева, вестник “СЕГА”, Поли Бъчварова, която живее от няколко години в Торонто, Канада.
Във времето, през което Оги пое щафетата от Милка в “Новинар”, ситуацията в България не беше много по-различна от сегашната. Правителството на БСП, което по това време управляваше страната, водено от Жан Виденов, упорито дърпаше страната надолу. Групировки се стреляха безпроблемно по улиците. В България цареше безвластие, несигурност, инфлация и разруха. Този стрес рефлектираше както върху обикновените хора на България, така и върху нас, журналистите, особено от всекидневните издания. Беше наистина трудно време както за нормална работа, така и за нормален живот. Но въпреки всичко, да се работи с Оги в онези тежки години не беше само радост, а привилегия. Той към всеки един от нас подхождаше с разбиране и уважение. Дори и да не се справяхме със задачата, дори и да имахме някъде пропуски, той идваше и ни измъкваше от трудната ситуация. Оги си го спомням също като много широко скроен човек. С него можеше да си говориш на всякакви теми: и за футбол, и за рок музика, и изобщо за каквото се сетиш. Той беше ренесансов човек с ясен поглед върху много от нещата в живота.
Тук искам специално да подчертая следното. Оги Стефанов беше лидер, способен да взема самостоятелно решения, готов да поеме риск и да отстоява позицията си до край. С нас, неговите подчинени, той винаги се държеше като с приятели. Между нас имаше взаимно разбиране и ние всички сърцато се стараехме да дадем най-доброто от себе си в името на каузата, в името на професията и в името на репортерската ни чест.
Съдбата не ни остави много време да бъдем заедно. Няколко месеца по-късно Оги отиде във вестник “Континент”, а през януари 1997-ма година аз заминах за Америка. Когато си тръгвах от България, минах през всички редакции да си взема довиждане със старите приятели и колеги. Минах, разбира се, и през новата редакция на Оги, където той вече работеше. Сбогувахме се и си пожелахме всичко най-добро. Това, което винаги ще нося като спомен от този човек, са неговата човечност и сърдечност, с които той даряваше всички нас, които малко или много са имали възможността да работят с журналиста, човека и приятеля Оги Стефанов.
Екипът на Фрог Нюз, воден от Стефанов, успя да донесе на българските читатели добрата новина, така както някога са носели малките зелени жабки на китайския иператор, когато се искали да го разведрят от грижите и да му кажат, че изход и решение от всяка ситуация има. Журналистите от Фрог нюз, заедно с Оги Стефанов, ни показаха, че добрата новина е в различните мнения, в различните гледни точки, в различните възгледи и разбирания, които само когато се извадят наяве, ще помогнат да се намири не само истината, но и разума, мъдростта и нормалността на живота, който всички искаме да изживеем.
“Неметка окана ма уак!”, казват индианците от Северна Америка. На техния език това означава - “Истината има много лица”. Фрог нюз, заедно с Огнян Стефанов, събраха всичките тези лица в едно.
Често се питам дали журналистиката не е по-голяма от историята, защото тя се пише винаги тук и сега. И най-важното - пише се от всички нас.
Другият девиз, който журналистите на Фрог Нюз и Оги декларираха, че ще следват и на който останаха верни, бе девиза на рицарите тамплиери, с който някога те са влизали в бой - “С храброст през кръстопътя”.
В нощта, когато Огнян Стефанов бе смазан с чукове в полите на Витоша, в нощта, когато на репортера от Нова ТВ Васил Иванов взривиха апартамента, когато нападнаха Ана Заркова от Труд, злото победи доброто.
Временно!
Симеон Гаспаров
Чикаго, Съединените щати
