"За периода от средата на 2009 година до първото тримесечие на 2013 година фискалната позиция бе влошена с над 8 млрд.лв. - намалени фискални резерви от 8 на под 4 млрд. лева и увеличен дълг от 10 на над 14 млрд. лева."
Това написа в профила си във „Фейсбук" бившият премиер на България Пламен Орешарски, който коментира фискалната позиция на страната.
„За съжаление, пак доминират неаргументирани, литературни по характер, твърдения. Това е добър повод за няколко цифрови позовавания", отбелязва той.
Орешарски пише, че след финансовата криза от 1997 година до 2008 година българските правителства са се въздържали от „големи бюджетни дефицити, натрупваха фискални резерви и намаляваха публичния дълг".
„Най-отчетливо това пролича за периода, в който имах отговорности да ръководя фискалните политики на страната - 2005-2008 година, когато бюджетът последователно приключваше с излишъци от 3 и над 3% от БВП - рекордни постижения в рамките на целия ЕС. В края на този период - средата на 2009 година фискалните резерви достигнаха 8 млрд. лева, а публичният дълг слезе на около 12% от БВП - уникален резултат (втори в ЕС) на фона на неговия размер от над 120% от втората половина на 90-те години", продължава той.
По думите му след 2008 г. е последвала обратна тенденция с политики на бюджетни дефицити, намаляване на фискалните резерви и увеличаване на правителствения дълг.
Сред причините, по думите му, е имало и обективни - лоша икономическа среда вън и вътре в страната, но те не са могли да обяснят напълно влошаващата се фискална позиция.
За периода след средата на миналата година до средата на настоящата правителството, което ръководих, стопира негативните фискални тенденции - единствено възможната задача за такъв кратък период. Това го показват цифрите, а не е словесно заклинание, аргументира се Орешарски.
Той признава, че „през този период се наблюдава увеличаване на публичния дълг, но за сметка на подобрените фискални резерви - към средата на тази година същите достигнаха малко под 9 млрд.лева - по-високо ниво дори от 2009 година".
„Част от техния прираст - за сметка на новоемитиран на външните пазари дълг при най-добрите параметри за цялата ни нова история. Изглежда външните инвеститори са оценили сравнително високо нещо, което някои коментатори вътре в страната характеризират с катастрофическа терминология...! Парадоксът в случая е, че подобни коментари са по същество самокритика, облечена във формата на обвинения срещу едно управление, на което не бе дадено време дори да направи каквато и да е по-сериозна грешка...", заключава бившият министър-председател.
