Ритането на слабия у нас е специалитет на силните на деня. Примерите се търкалят по улиците, остава да ги забележим и да не ги подритваме.
Пред телевизия RE:TV червеният партиен функционер Антон Кутев така се престара да защитава непорочността на ДАНС ( по повод скандала с подслушването), че незапознатите с фактите зрители спокойно можеха да си помислят, че журналистът Огнян Стефанов е грабнал чукове, маскирал се като някакви „опасни” бандити, разбил на пух и прах беззащитната агенцийка за национална сигурност и сега си гледа кефа, недосегаем за писаните закони и неписаните правила на елементарната човешка етика.
Цялото агресивно поведение на партийния пропагандатор говореше едно: проблемът в сблъсъка между ДАНС и Стефанов е в това, че падналият в калта цапа скъпите ( на данъкоплатците) чепици, на онези, които го ритат.
Хайде, Кутев се бори за партийната си правда-толкова знае, толкова може, така е инструктиран. Но какво да кажем за една друга особа, известна журналистка, от същата боя, която можеше поне малко да изобрази съчувствие и професионална съпричастност със смазания от бой колега? Вместо това, също от екрана на RE :TV, поканена на диспут, тя направо се изгаври с тежко пострадалия журналист. Не го признавала и изобщо се чудела, защо качеството на неговата журналистика не се било коментирало ( и това в момент, когато се коментира дали ще оживее, след като заради „некачествената”, по нейно мнение работа, е пребит почти до смърт).
Не желая да споменавам името на видната журналистка. Опитвам се да избягвам персонификацията. Предпочитам обобщения образ, който тя символизира. Но в същото време ще припомня що е то „качествена журналистика” с пример, даден лично от същата звезда.
Беше преди години. В ефира на държавното радио се вихреше, водено от същата колега, недостижимо и до днес по своята идеологическа агресивност предаване. В него системтично ритаха падналия-опозицията СДС, загубила катастрофално изборите през есента на 1994-та. В сградата, където се помещаваше вестник „Демокрация”, водещата на предаването беше поръчала репортерска анкета в…нужника. Кой, питаше се в проучването, е вестникът, употребяван най-много във ведомствения клозет? Да, установила проверката, „Демокрация”, разбира се!
Ето, това са представите им за „качествена журналистика”. Такива са и съвременните им последователи, като водещият на сутрешна говорилня в най-гледаната телевизия, който час по час кълне „разпространяването на непроверена информация”, макар че самият той направи серия от предавания, разпитвайки разпалено събеседници какво още могат да кажат по написаното на първите страници на тиражните всекидневници за анонимните твърдения в интернет, според които бившият президент Петър Стоянов бил „агент Виктор”.
Общото между тези „звезди” е склонността им да ритат падналия, независимо дали е колега, или не-стига да е нарочен за враг. А може би с особено настървение ритат именно, когато падналият е всъщност низвергнат журналист, попаднал под ударите на цензурата, натикан в калта с или без чукове. Така изпъква тяхната „качествена журналистика” в цялата си благоуханна възвишеност!
И не си мислете, че това са просто някакви закони на „джунглата”- обикновено гризане на гърла, катерене по трупове. „Хаосът” е организиран-най-малкото по линия на неестествения подбор, който дава път на „техни хора”, а останалите се опитва да направи постелка за същия този път. Самото поведение на главните действащи лица в лагера на властта около ролята на ДАНС показва ясно солидарните усилия на власт и медии. ДАНС намеква, че преследва само непослушни журналисти от непослушни издания, а послушните медийни началници отвръщат с благодарност, като стават говорители на подслушвачите, чиято честна дума трябвало да се зачита ( противопоставена на честната дума на депутатите, които твърдят обратното).
Вижте само по какъв признак групират журналистите, които са тръгнали да проверяват, следят, подслушват, разпечатват-изберете Вие! Наречени са „галерия”. Каква галерия? Галерия от образи? Ау, не думайте, те журналистите от галерията само са” разпечатани” с кого си говорят ( с цел да бъдат запечатани, когато потрябва), а не са чак пък изрисувани в подробности! Не, „галерията” прилича много повече на презрителното посочване на мястото на въпросните низвергнати обекти-там някъде в галерията на театъра, в който кукловодите им отреждат място на „некачествени журналисти”, които си търсят боя.
Останалите, велможите, са в ложата. И от висотата на ложата едвам сдържат удовлетворението си, че плебсът от галерията яде идеологически обоснован от държавно-партийното ръководство пердах.
Иво Инджев
