Страхувам се от преситения, не от гладния. Гладният ще нахраниш с хляб и справедливост, преситеният поема само чужда кръв. Затова нека сме вал от гранит срещу преситените. Ето такива мисли вълнуват голямата писателка Здравка Евтимова часове преди Бъдни вечер и Коледа.
Много пъти сме гладували. В най-големия глад сме си мислели първо за хляба, после за маса, с която ще го споделим с близки и приятели. Така, с глада си, всички пишем една обща, голяма книга, която е трудна, изпъстрена с мъчителни епизоди, но в никакъв случай не е тъжна. Гладът е най-добрият учител по откритост – гладният човек не се преструва, той влиза в книгите и в живота без маска, без преструвки и му вярваме. Според мене само книги, които са дали думата на гладния – не само за хляб, на гладния за почтеност - само такива книги наистина струват нещо. Те, заедно с авторите си и хората, за които са написани - не подмолно и задкулисно, а честно, лице срещу лице - се борят срещу глада и измамата., казва писателката.
Срамувам се, че съм по-слаба от бедността, че българите всички сме по-слаби от бедността. Но това е днеска. Имам упорита, бодлива надежда, че няма да е така в бъдеще. Няма да се дадем. Излизали сме от много по-тежки ситуации. Глад се побеждава, страх се побеждава, от болест се излекува човек. Убедена съм, че здравите хора са по-силни от алчността. Нека този, който не се срамува от бедността на обществото ни като цяло, се вгледа в себе си, искренна до болка е тя.
Парите —като си помисля: свободното, светлото, топлото, което даваме на децата си всеки ден, усмивката на новородения син, на малката внучка – това не са пари. Но трябва да имаме достатъчно, за да е светло у дома. Всичко останало, свързано с пари, ме изпълва с подозрения, допълва тя.
Прочетете тук цялото интервю с писателката Здравка Евтимова, носителка на литературни награди от няколко континента.
