Две коледни състояния на Румен Леонидов
Бъдни вечер
Богородица продума:
слезни, синко, виж, чедата,
чуй как сричат Твойте думи
виж – не вярват в добрината.
Дето минат, пясък никне,
дето стъпят – все пустиня.
Вместо извор – суша бликва,
вместо глина – мръсна тиня.
Татко Ти отгоре гледа
как човеците лудеят.
Никой тук не Ти е предан,
людоедстват и се смеят.
Как да бъда Майка свята,
как народите да пазя,
ако те със Сатаната
като братчета си мязат.
Я сбери си вси светии,
я сбери си люде свестни,
вси юнаци куражлии,
земни хора и небесни.
И земята обърнете,
мор пратете, черна суша,
че дошло ми е до гуша
да им гледам бесовете.
В храма влизат като в ханче,
уж пред Теб се изповядват,
плащат за едно тамянче
и отиват да обядват.
Най-човешкото умира –
милост, свяст и състрадание.
Ще възкръсне ли всемира
с мислещото мироздание?..
Те зачеват на Игнажден –
нямат вяра, нямат тяга...
Няма смисъл да те раждам!
Бъдни вечер се отлага...
Псалм
Някой ни отучи да летим.
И посели ни на чуждо място.
И в гърлата ни насипва пясък.
И в прахта ни кара да пълзим.
Някой ни е стиснал като в длан.
И в яйцето на съня ни съска.
И крилата ни в зародиш къса.
Смуче от жълтъка ни без свян.
Някой ни вкопава през нощта.
И мълчим заровени до шия.
Реже от душите ни с бичкия.
Голи ни разравя сутринта.
Някой приземи ни до един.
Бие с чук дървото на живота.
И събаря птичето с гнездото.
И нозете му завинтва с винт.
Кой се разпорежда в Твоя дом?
Кой върлува в Твоята градина?
Господи, остана без Родина.
И без семе Твойто потекло.
Толкова души, а няма дух.
Няма изход, няма очищение.
Вечното летене е спасение –
беше грешка кацането тук.
Онзи, който първи те презря,
нищият, с когото си глаголиш,
него утре за любов ще молиш,
щом до нас, Спасителю, опря.
Румен Леонидов (Факел. бг)
