Обезверена съм и истински омерзена от решението на общината за демонтаж на паметника "1300 години България". Напускам Творческия съвет! Нищо не ми дава надежда да си мисля, че мога да направя нещо смислено за културата ни след подобен акт на незачитане на мнението на творческите организации, както и на много други хора извън тях.
Това написа проф. Десислава Минчева, член на ИБ и УС на СБХ в писмо до кмета Йорданка Фандъкова и до Ивайло Знеполски, председател на Творческия съвет и обяви, че подава оставка.
Мисля, че е проява на висша форма лицемерие да подкрепяш ежегодно културни проекти, недоказани във времето, и едновременно с това да рушиш с лека ръка символ на историческата ни идентификация, с пластически достойнства, оценени от европейската общност и извън нея, създаден от едно от най-големите ни имена в скулптурата! Нямам желание да участвам (макар и индиректно) в политически решения, застрашаващи морала - моя и на мнозина, различни от мен, заявява Минчева.
Не мога и не искам да се съглася с популистки изказвания, с неглижиране и обиди по адрес на цели професионални съюзи, доказали във времето ролята и значението си. (СБХ , за тези, които не знаят, е на 120-годинишна история с неизброими изложби и с активна дейност в цялостния ни културен живот и преди 40 години, и след това!) Недопустимо е за мен да се съглася с нецензурни определения (макар като намеци) за едно произведение на изкуството, изказани на доста представителен форум!
Не разбирам защо трябва да правя компромиси, при положение, че толерантността очевидно не е приоритет на общинските съветници, а част от тях са членове и на Творческия съвет! Недоумявам и как точно този паметник стана "ябълката на раздора", след като на крачки от СО се издигна нелепа реплика на Вешин, след като се съгласихте и харесахте бъдещия паметник на Самуил, на Алеко Константинов, след като открихте с гордост ретроградния и всъщност жалък паметник на Георги Марков, а и много други неща... не ми се влиза в подробности! Тъжно, дами и господа, тъжно и срамно...
Странно ми е защо точно ние, българи с претенции за европейско мислене, стигнахме дотам да изведем разрушението в символ на демокрация? Не ни ли стигаха 25 години, за да проумеем, че ако искаме да вървим напред, просто трябва да спрем да се въртим в кръг? И не е ли вече време да се откажем от онази отвратителна нормативност, срещу която толкова се борихме? Уви, всичко е същото... Само имената на нещата са сменени, се казва в писмото на Минчева.
Кой от общинските съветници би се изправил и заявил, че е компетентен в нашата, на художниците, област? Може би ще остане в историята цитираното от г-н Прошко Прошков определение, че паметникът бил "Триизмерно Пикасо"...?!? Каква пошлост! Каква липса на култура! Що за безсрамие е да се коментират творчески съюзи като "казионни" организации, при това - уж без млади хора в тях?!? За справка - членовете на СБХ под 45 години са 532.
Мислите ли, че е възможно да се примиря с подобни нагласи? Абсурдно е! Казано е отдавна: "Обущарю, не гледай по-високо от обувките!" Демагогията и претенциите на когото и да било не са ми присърце! Напускам Творческия съвет, без да абсолютизирам - в него работят безвъзмездно много отговорни и интелигентни хора. На тях поднасям извиненията си! Но при издигнатата от общинските съветници стена между тях и истинските творци и интелигенция не бих могла да продължа с открито сърце работата се, се казва в писмото на Минчева.
