Ако при сегашното развитие на частните пенсионни фондове, един човек реши да прехвърли парите си в Националния осигурителен институт (НОИ), то той ще загуби 19,2 % от своята пенсия.
Това каза на пресконференция изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. По този начин той напомни за несъгласието на работодателите с приетото, а после и „замразено" въвеждане на право на избор на всеки гражданин, роден след 1960 година, за това къде да държи парите си за допълнително пенсионно осигуряване - в частен пенсионен фонд или в НОИ.
Промяната, станала „ябълката на раздора" в коалицията зад кабинета „Борисов 2", бе успешно приета с бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата 2015-та година с гласовете на ГЕРБ и ДПС, но след неделни вътрешнокоалиционни разговори бе „замразена" до намиране на политически консенсус по тази пенсионна поправка.
Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков даде и друг пример за работата на частните пенсионни фондове.
„Вземаме един млад мъж, който тепърва влиза в пенсионната система, и му предстои да натрупа 40 години трудов стаж. Ако той се осигурява през цялото време на 1000 лева месечен доход и спрем инфлацията през тези години, то неговата пенсия от НОИ с 12 % месечна вноска след 40 години ще бъде 345 лева. Допълнителната пенсия, която ще получи от своя универсален пенсионен фонд на базата на само 5 % от месечната пенсионна вноска ще бъде в размер на 280 лева, които ще се прибавят към основната му пенсия. Изводът е, че при запазване на сегашните нива допълнителната пенсия от частен пенсионен фонд ще е в почти същия размер като тази от НОИ", обясни Бранков.
По традиция и в края на тази година от БСК дадоха специална пресконференция, на която анализираха годината и направиха своя прогноза за следващата. Изводите на работодателската организация са получени благодарение на анкетата „2014 година през погледа на бизнеса", направена сред 457 мениджъри и собственици на компании, членове на БСК, в първите 15 дни от месец декември.
Работодателите са се оплакали от липса на строго профилирани специалисти, изпълнителски състав и ръководен персонал. Има засищане на пазара с общи работници, а „гладът" за административен персонал е едва 9 %.
От проучването на БСК ясно се вижда, че бизнесът у нас приключва годината с положителни очаквания за следващата. 34 на сто от запитаните се надяват на ръст на икономиката през следващите 12 месеца, 25 на сто са склонни да вярват, че показателите ще се запазят, а 33 % са по-скоро песимисти за икономическия ръст на страната ни.
В навечерието на новата година 61% от фирмите у нас са готови да разработят нови продукти и услуги, 56% пък са обърнали поглед към нови пазари, а 49% са смели в увеличаването на обема на производството си.
Мениджърите у нас обаче са внимателни при тегленето на нови кредити, което се отразява зле и на готовността им да откриват нови работни места. Въпреки това всеки трети попитан бизнесмен планира увеличение на трудовите възнаграждения за работниците си. Почти всеки втори участник в анкетата има намерение и да инвестира в развитие и обучение на персонала си, като не е малък делът и на тези, които ще дадат пари за нови производствени мощности.
Повече от половината запитани бизнесмени не виждат промяна в бизнес климата у нас през изминалата година, 35 на сто пък признават, че той се е влошил, а само 9 на сто дават положителна оценка.
Оптимисти са и 26 %, които са подобрили икономическото състояние на своята фирма, добре са се справили и 47 %, запазили показателите от предходната година, но има и 25 % със спад на фирмените си показатели.
В края на 2014-та година бизнесът у нас говори и за увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест на държавата, както и за по-труден достъп до кредити.
