През 2007 година България се присъединява към Европейския съюз. През 1999 година в България влиза в сила новото административно деление на страната, като се връщат 28-те бивши окръзи под името “области”.
2007 г.
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
1999
В България влиза в сила новото административно деление на страната, като се връщат 28-те бивши окръзи под името “области”.
1977
С Указ на Държавния съвет (ДС) от 1 януари 1977 г. е създаден Държавен комитет по туризма с предмет на дейност: да организира, ръководи и осъществява международния и вътрешен стопански туризъм.
1976
В София се създава Художествен комбинат за монументални изкуства.
1976
В Стара Загора се открива Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина.
През 1995 г. на базата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина – Стара Загора, и Висшия медицински институт – Стара Загора, се създава Тракийският университет.
1976
Създаден е Национален музей на българската литература. Негови филиали стават къщите-музеи в София на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Димитър Димов и къщи-музеи в провинцията.
1975
В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските пратки.
1973
В Габрово е открит Национален музей на образованието.
1969
Основан е Републикански център за ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта).
1966
Започва да излиза вестник “Поглед” – издание на Съюза на българските журналисти.
1960
България установява първите си международни фототелеграфни връзки (със СССР и Унгария).
1949
Създадено е българското държавно издателство за селскостопанска литература “Земиздат”. Издава селскостопанска литература и учебници за висшите и средните селскостопански учебни заведения.
1948
Създаден е Централният куклен театър.
1948
Създадена е Българска инвестиционна банка – специализиран банков институт за финансиране на капиталните вложения. От 1 януари 1967 г. БИБ се влива в БНБ.
1948
Комитетът за наука, изкуство и култура (КНИК) с председател Вълко Червенков (на снимката) започва своята дейност. Съществуването му е основано на Конституцията от 1947 г. Той е нов орган за ръководство на научните и културните институти в България в духа на разбиранията на БРП (к).
1918
Открит е Медицински факултет на Софийския университет.
1912
В България са открити Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите.
1909
Подписан е обединителен протокол между БРСДП (ш. с.) и БСДС “Пролетарий”. Общият им конгрес през юли същата година образува БРСДП (обединена) с орган в. “Работническа България”.
1901
В София потегля първият електрически трамвай.
1898
Влиза в сила Търговският закон, който отменя османските – Търговски закон от 1850 г. и Търговски процесуален закон от 1862 г. Той се опира на унгарските Търговски закони от 1875 г. и на Закона за менителниците от 1876 г. и на румънския Търговски закон от 1887 г., който копира италианския Търговски закон от 1883 г
1898
Излиза първи брой на вестник “България”, орган на либералите на Драган Цанков.
1880
Учреден е първият български орден “За храброст”, с който се награждава за проявено мъжество и героизъм пред врага само във време на война.
1878
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват боевете в околностите на София. Руски части овладяват изоставените от турците Арабаконашки позиции.
1867
Съставен е “Привременен закон за народните горски чети за 1867 лято” – програмен документ на Георги Раковски, в който се развива идеята за освобождаване на България чрез въстание, подготвено от едно Върховно народно българско тайно гражданско началство. “Привременният закон” представлява най-цялостната обосновка на четническата тактика в българското националноосвободително движение.
1862
Със султански берат за водач на българската униатска църква е назначен свещеник Петър Арабаджийски (1820-1874 г.).
1861
Иларион Макариополски и Авксентий Велешки отправят към българския народ послание, с което призовават да се съхранят устоите на православието и да се отхвърли “зловредната уния”.
На 1 януари са родени:
1951
Роден е Траян Марков Марковски – български юрист.
1932
Роден е Димитри Иванов – български журналист, публицист, преводач.
1931
Роден е Първан Рангелов Стефанов – български поет и драматург.
1926
Роден е Добрин Спасов (Д. С. Илиев) – български философ
1923
В село Лесидрен, Ловешко, е роден режисьорът Въло Радев (1923 - 2001).
1910
В Шумен е родена художничката Бронка Гюрова-Алшех (1910 - 1995).
1906
Роден е Васил Николов Бакърджиев – ветеран на българското филмово производство.
1904
Роден е Кирил Кръстев Кръстев – български изкуствовед, есеист, литературен критик, кинокритик, публицист и научен популяризатор.
1898
В ловешкото село Калейца е роден писателят Ламар - псевдоним на Лалю Маринов Пончев (1898 - 1974).
1893
В Казанлък е роден генерал-лейтенант Васил Бойдев (1893 - 1983).
1889
В село Кесарево, Великотърновско, е роден Николай Райнов (1889 - 1954).
1878
В Чирпан е роден поетът Пейо Яворов - псевдоним на Пейо Тотев Крачолов (1878 - 1914).
1866
Роден е Васил Тодоров Ковачев – български естественик.
1863
В Щип (дн. Македония) е роден академик Любомир Милетич (1863 - 1937). Милетич е сред най-големите български интелектуалци от края на ХІХ - началото на ХХ век.
1863
В Свищов е роден писателят Алеко Константинов, с псевдоним Щастливеца (1863 - 1897).
1851
В Копривщица е роден Тодор Каблешков (1851 - 1876). Деец на българското национално-освободително движение, един от ръководителите на Априлското въстание (1876) в Панагюрски революционен окръг.
На 1 януари умират:
1988
Умира Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) – български писател франкофон.
1982
Умира Моско Москов Москов – български ветеринарен лекар – анатом, хистолог и ембриолог.
1932
Умира Добри Петков Петков – български политик, полковник (1895 г.).
