Двама видинчани планираха самоубийствата си във Фейсбук, но никой от приятелите им не реагира на намеренията им да сложат край на живота си. За единия това се оказа фатално, а вторият оцеля по чудо, след като се простреля в главата. 16-годишният Николай Миленков от с.Чупрене се хвърли под влак и загина на място на 18 май 2014 г.
Съдбата се оказа по-благосклонна за 45-годишния Н.В., който сега живее втори живот след неуспешния опит да се самоубие с куршум в главата.Теорията за съществуването на паралелни светове била обсебила мислите на 16-годишния самоубиец Николай Миленков, пише 24 часа.
Той се вълнувал от теорията на относителността на Алберт Айнщайн и вярвал, че има паралелни вселени, а филмът "Матрицата" пък бил култов за него. Споделял с приятелите си документалните филми "Истинската наука за паралелните вселени" и "Паралелни вселени: Много светове", сам начертал в тетрадка разбирането си по въпроса и написал, че това не е теория, а факт.
Преди да започне да намеква във Фейсбук за намерението си да се самоубие, той изливал мислите за собственото си съществуване, като пускал повечето си откровения написани на английски език."Всяка една секунда от съществуването в това шибано тяло на тази шибана планета е шибан постоянен ад", споделя младежът и по-късно коментира "Горкият аз с какъв акъл съм дошъл тука просто не знам"."Всяка една секунда в тази фалшива реалност с тези прецакани мисли - ад." "Колкото и дълго аз да съм тук, нищо няма да бъде наред."
В края на април започнал да говори за "освобождаването си", а от началото на май в профила му във Фейсбук се появили видео клипове от самоубийства. Последвали и две публикации с предсказването за деня и часа на смъртта му, но никой от приятелите му не обърнал внимание на тези сигнали.За пръв път Николай обмислил да се хвърли под обедния бърз влак от Видин за София на 12 май. Тогава сайтът, който "изчислява" момента на смъртта според зададени му параметри, първо посочил датата 15 май, около 10 минути след 12 часа. Малко по-късно Николай променил изходните данни и датата била променена на 14 май.Дните отминават и до 17 май като че ли всичко било нормално. Тогава обаче Николай обявява "Утре по това време ке съм на оня свят".
На 18 май сутринта споделя "Ледено студен нож внезапно прониза сърцето ми", а два часа преди да тръгне към товарната гара във Видин, за да се хвърли под влака, отново пуска линк с преизчислената дата и час на смъртта му, които вече са 18.5.2014 г. около 10 минути след 12 часа сутринта.В 12,05 ч. младежът вече е мъртъв - скочил е под колелата на последния вагон, докато влакът минава покрай товарната гара и е убит на място.
Последното, което публикувал в профила си във Фейсбук видинчанинът Н.В. била песента на Майли Сайръс "Разбиващи се топки" и преводът към нея, който завършва с думите: Всичко, което исках бе да пробия стените ти.Всичко,което ти направи бе да ме разбиеш.-Дойдох като разбиваща се топка.
Да,просто затворих очи и опитах.Остави ме свита в пламъците и падането.Всичко,което ти направи бе да ме разбиеш.Да,ти ме разби.Това е последното, което той прави в социалната мрежа, преди да насочи пистолета към главата си и да натисне спусъка.Минути преди това го е размахал пред сестра си, за да я изгони от дома си.
Тя идва при него и иска да се вият, след като по-рано по телефона той й казал, че ще се самоубие.Жената веднага се обажда на тел.112 и изчаква пристигането на полицаите и на психоложката, която трябва да говори с Н. В момента на слизането им на етажа обаче от апартамента се чува изстрел. Простреляният в главата мъж е откаран с линейка на Бърза помощ във видинската болница, а по-късно същата вечер е транспортиран в "Пирогов", където му правят животоспасяваща операция.В продължение на седмица преди това Н. намеквал за решението си да се самоубие във Фейсбук, но никой от приятелите му не взел това насериозно и не реагирал, а част от постовете му дори били харесани от хора, които ги прочели. Освен дългите словоизлияния заради раздялата с приятелката си и намерението да сложи край на живота си, той публикувал и снимка на силует с насочен към главата пистолет и недвусмислен надпис "Сърцето и душата ми умряха с теб. Сбогом".
На 24 февруари, два дни преди да посегне на живота си написал: "Много пъти умирах последните седмици. Стоях на прозореца, наливах си отрова, мислех да скоча под влака (но какво са виновни колегите??) Затова си купих револвер (a shot and end). Много пъти. Сърцето ми е цялото в рани. Неизлечими. Толкова наранен не съм бил никога... Не ме е страх да умра, страх ме е да живея. Дано оцениш колкото съм те обичал и колко ми е било тежко, че не ме разбра. Sacrifice в името на теб, заслужава си. Ада, в който ще ида е нищо пред ада без теб."На 25 февруари той споделя и баладата на Лара Фабиан "Карузо" с цитат от текста "Te voglio bene assai, Ma tanto ma tanto bene sai" (Обичам те много, толкова много,ти знаеш). Негов приятел коментира: "Ееее, стига бе пич" и това е единствената предизвикана реакция.
