.jpg)
По основните пътища на камионите в другите страни има билбордове. В Източна Европа има проститутки и те никъде не са повече, отколкото в България. Това "откритие" принадлежи на писателя Тери Хейс. Той е автор на книгата "Аз съм Пилигрим", която е определяна от световната критика като книга на 2014 година. Хейс е обявен от "Ню Йорк Таймс" за наследник на Фредерик Форсайт.
Главният герой в "Аз съм Пилигрим" е супер таен агент на американското разузнаване, който разговаря и получава задачи лично от президента на САЩ. Според сюжета той трябва да издири също толкова опитен като него арабски терорист. По време на преследването пътищата го отвеждат в България. Преминавайки от Турция към нашата страна през Капъкуле той се натъква първо на корумпирани български митничари, а след това на малолетни циганки, които проституират край пътя.
"България някак успя да влезе в Европейския съюз и границата й бързо се превърна в едно от най-уязвимите места, защото привлича като магнит всеки, който иска да влезе в Европа нелегално и да се добере до по-богати пасища като Германия и Франция. Ако се съдеше по камионите и физиономиите наоколо, нямаше недостиг на опитващи и трафиканти на хора."
Българският митничар, посрещнал Пилигрим е описан така: "Беше на моите години, твърде пълен, а униформата му изглеждаше така, сякаш в нея е спал по-дебел от него."
Героят преминава благополучно границата, но след като е дал рушвет на българския митничар. След това се оказва на тъмен, сюрреалистичен път, водещ към Свиленград. Отсрани се виждат десетки проститутки, повечето "малолетни циганки с къси кожени полички". "Повечето са почти деца по бельо и дрехи от имитация на кожа, чийто живот се върти около кабините на камионите или задните седалки на колите. При бременност услугите им се продават по-скъпо и не е нужно да си гений, за да видиш, че отглеждането на сираци е единствената развиваща се индустрия на страната".
Така авторът на най-големия бетселър през 2014 Тери Хейс видя България. Книгата му е преведена на над 30 езика в милиони тиражи само за няколко месеца. Единствената ни утеха е, че подобни и дори още по-мрачни са описанията за Турция и корупцията в тамошните полиция и прокуратура.
