Убийството на Г. Стоев и жестокият побой над Огнян Стефанов са събития, които не може да бъдат приети, това е абсурдно. Българското общество, писатели, политици, трябва да се изправят и да кажат „Няма да толерираме това!”
“Миша Глени спечели репутацията си като репортер на Би Би Си по време на разпадането на Съветската империя и на войните на Балканите. Този опит го въведе в мрачните, кървави, ужасяващо успешни операции на източноевропейските мафии, доминирани от руснаците. Но за тази книга Глени е разширил проучванията си по целия свят. Той описва гангстерски операции в Бомбай, сексробия и пране на пари в Израел, канадската търговия с марихуана, нигерийските инвестиционни измами, бразилските киберпрестъпления и много други неща. Посланието му е, че глобалният пазар е увеличил възможностите на престъпниците до огромни и плашещи размери... Разказва ни една зловеща история по прекрасен начин.”
Макс Хастингс, “Сънди таймс”
“Глени е отделил три години от живота си за тази история и това си личи. Като един журналистически Индиана Джоунс е пропътувал света, за да издири плячката си, като ни показва впечатляваща издръжливост, интелектуална дързост и физическа смелост по пътя си... Това е най-важната книга в “нон-фикшън” жанра през тази година, поне дотук-версия за организираната престъпност на “Нацията на бързото хранене, бестселъра на Ерик Шлосер за индустрията за бърза храна.”
Джонатан Мейтланд “Мейл он Сънди”
Още много са рецензиите в този дух за книгата “МакМафия: Престъпност без граници” на Миша Глени, която вече е и на българския пазар. Напълно закономерно още повече, че в нея са отеделни, уви, страници и за нашата страна. Срещата ми с него остави неповторимото усещане за лекотата, с която той разказваше за срещите си с поръчкови убийци или мафиотски босове, като за обикновени хора, като се оплакваще само, че като бюрокрация било по-лесно да интервюираш член на Политбюро отколкото някой “кръстник”.
интервю на Стоян Колев
- Откъде се зароди интересът Ви към разследващата журналистика и по-специално към страните от Източна Европа и Балканите?
- Баща ми беше преводач на руска литература, така че ние израснахме с много руски книги и руски песни. Интересувам се от Източна Европа от най-ранна възраст, а като тинейджър започнах и да чета за политиката в Източна Европа. Станах журналист заради интереса си към Източна Европа, а не обратното. Най-напред отразявах историята с разпадането на комунизма. Говоря чешки и сърбохърватски и впоследствие отразявах войната в Югославия. Тогава точно започнах да се интересувам от взаимовръзката между политиката и организираната престъпност. Престъпността в Източна Европа, включително и в България. След смъртта на Зоран Джинджич през 2003-та година почувствах, че е време да напиша книга не само за организираната престъпност на Балканите, но и по целия свят, защото направих някои разследвания и стана пределно ясно, че престъпността е станала много по-сериозна, отколкото в света през 1989-та, заради уникалността на обстоятелствата – началото на глобализацията, съвпадащо с разпадането на комунизма. Никога по-рано не е имало възможност за хората да създават, градят и оперират в икономиката в сянка. Всички, по целия свят знаеха за организираната престъпност и сивата иономика и всички, дори и във Великобритания, наблюдаваха голямото разрастване на възможността за търговия с наркотици, увеличаването на проституцията, независимо дали сте в България, където имате дълбока култура, или сте в Южна Америка – всеки знаеше за големия дял на организираната престъпност в общата картина на сенчестата икономика в целия свят. Но никой не беше успял да свърже точките в тази обща картина. Това, което аз исках да направя, бе да покажа колко живо и органично свързана е тази сенчеста икономика и да опиша част от нашата обща история, която не беше описвана преди.
- Наскоро наш колега, разследващ журналист, беше пребит, беше буквално смазан. Тук ефекта беше голям – срещу това, че се нарушава свободата на словото... Самият Вие притеснявал ли сте се за живота си, за себе си, когато сте навлизал в тези полета?
- Преди всичко мисля, че убийството на Георги Стоев и жестокият побой над Огнян Стефанов са събития, които не може да бъдат приети, това е абсурдно. Българското общество, българските писатели, българските политици, трябва да се изправят ведно и да кажат „Ние няма да толерираме това!”
Бях в най-голяма опасност когато отразявах войната в Югославия, тогава буквално стреляха по мен.
Когато започнах да разследвам Макмафия, нещата бяха малко по-различни – като реших да предам автентично какво се случва, аз трябваше да се срещна лично с ключовите фигури движещи организираната престъпност и лицата, които бяха въвлечени в нея.
Наложи се да пътувам до различни страни, до разни точки на глобуса,коя по-лесна, коя по-трудна,на някои места имаше доста бюрократични трудности, с които трябваше да се справям и трябва да кажа, че във всеки един случай, когато се срещах с ключови лидери на организираната престъпност, изпитвах чувство на неудобство, на затруднение и винаги ми олекваше когато завършвах интервютата. В определен смисъл обаче това бе по-безопасно, защото според замисъла на тази книга, аз не се опитвах да ги изоблича и да покажа колко големи престъпници са те, а по-скоро да разбера как са се появили, как са станали толкова значими в глобалната икономика, какъв е този феномен. Така че не мисля, че аз самия представлявах такава заплаха, каквато Георги Стоев или Огнян Стефанов са представлявали може би в очите на някого. Но не може, разбира се да пишеш на тази тема без да настъпиш някого по палеца.
- Защо “Макмафия”? Има ли нещо общо между бързото хранене и мафията?
- Най-общото е, че на английски представката “Мак” означава сега всичко, което е глобализирано. Но има нещо интересно – докато правех разследванията си и мислех върху заглавието на книгата си, интервюирах един руски академик, който анализираше руската организирана престъпност и той ми обясни, че е имало много общо между системата на Франчайзин, която използва “Макдоналдс” в глобалното си развитие и системата, която разработва чеченската мафия в Русия. Така заглавието се оказа “щастливо”, въпреки, че някои ме критикуват, че е несериозно, но хората го запомнят и сега като следя блогове по света виждам, че ако искаш да говориш за глобалната мафия с кратки изрази - просто казваш МАКМАФИЯ!
