Предтеча на ДПС е „Турска национална партия", която се опитва да отмъсти за Възродителния процес, пише в блога си журналистката Люба Манолова. Тя представя документ, от който става ясно, че българските турци са търсили помощ за мисията си от турския президент.
ДЕКЛАРАЦИЯ 0Т ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Тази декларация. изготвена от членовете — основатели на създадената в България "Турска национална партия", отразява състоянието, мислите и желанията на тукашния турски народ.
Безкрайни благодарности лично на Вас — президента на Република Турция, от името на турския народ в България, на Вас и на целия народ на Турция за обещанието да бъдете винаги до нас, затова, че няма да пожалите цялата подкрепа, на която сте способни, за да стигне нашето дело до благоприятен край.
Родихме се турци, турци сме и турци ще умрем! Никой не бива да се съмнява в това.
... турският народ .../не се чете/ години мълча за българските насилия, не означава, че той е склонил глава пред тази си съдба.
Този народ се е научил да различава приятеля от врага си... Ние като народ винаги сме се чувствували турци и убедено сме обикнали Турция като своя родина. Няма да изневерим на думите на безсмъртния Кемал Ататюрк: ..Колко щастлив е този, който може да се нарече турчин."
Декларацията е публикувана за първи път в книга на Паунка Гочева. Нейни автори са четирима тюркоезични граждани от Толбухинско, които се обявяват за основатели и членове на „Турска национална партия". Декларацията е с дата 15 август 1985 г. В края й са изброени девет фиктивни арабски имена.
Кои са задачите, които стоят пред турския народ, живеещ в България тогава?
//. По различни начини да създаваме трудности на българската икономика. Тези действия можем да изредим по следния начин: Да се отказваме от допьлнителна работа, да не отглеждаме животни, тютюн, градини и т.н. в повече отколкото са нашите нужди. Да не отдаваме необходимото значение на държавната работа...
Да се отърсим от тази болест — да трупаме богатство. Да насочим вниманието си към възпитанието на децата си към националната ни борба.
III. Да не участвуваме в общите избори. Като отговор на тиранията да задраскаме в листата имената на тия, които живеят благодарение на нашия труд и подкрепа.
IV. Да опростим сватбения ритуал. Да се извършват традиционни турски сватби, без банкети. Тъй като децата ни, които отиват войници, защитават интересите само на българите, напълно да се откажем от войнишките тържества.
Още в началото на 1985 г. е написан и разпространен призив за стачка от 24 до 31 януари 1986 г., на която не се отзова нито един гражданин, пише Манолова. По-късно в някои селища на Толбухинско се появява „канун" (закон) във вид на две четиристишия на турски език от неизвестен автор. Той съдържа упрек, че турският народ в България спи и се отправя зов да се пробуди за борба.
Още скандални факти за „борците за турска свобода” може да видите тук: