Психичното здраве зависи от позитивизма, а по нашите ширини той липсва. Депресията пък по правило се проявява най-вече през преходните сезони - пролет и есен.
Хората в България и Латвия са най-големите песимисти в Европа, установява изследване, представено във връзка със световния ден на психичното здраве. Националният координатор по психиатрия проф. Вихра Миланова обясни, че според изследването едно от най-често срещаните психични разстройства е депресията . Ако тя се развие, много често се появява и риск за самоубийство. Този риск в Европа бил най-голям за жителите на източноевропейските страни, а най-малък - за региона на Средиземноморието. Психичното здраве зависело най-вече от позитивните чувства.
Едва седем процента от българите обаче посочват, че са "напълно щастливи", докато в Холандия, Люксембург и Белгия процентът е около 25 на сто.
58 000 самоубийства са отчетени през 2006 г. в ЕС, именно те са основната причина за преждевременна смърт в Европа. Броят им надхвърля смъртните случаи, причинени от транспортни произшествия през същата година, които са 50 000. По данни на Евростат около 90 на сто от самоубийствата са свързани с психични разстройства. Най-често се самоубиват хора в активна възраст, затова и икономическата цена на депресията е много висока.
Депресията се проявява и обострянай-вече през преходните сезони каквито са пролетта и есента. 
Намаляването на светлината се отразява върху обработката на хормона мелатонин, който обуславя психическото състояние на човек. Това е причината броят на самоубийствата в Скандинавските страни да е толкова голям. Същевременно страхът от психичните заболявания е по-голям отколкото от други болести, защото обществото не е толерантно към хората с психиатрични проблеми и често ги дискриминира.
