ПОЛИТИКА

Целта е да бъдат отстранени шляещите се елементи на пъпа на София и да не бъдат затруднявани активните данъкоплатци. Половината от изсипващите се автомобили в центъра след 10.00 часа са на безделници.

Българинът е свързан почти в брачни отношения с автомобила си. Отнемеш ли му го или му попречиш да го ползва, все едно си му спрял цигарите, алкохола или секса. Той (или тя) се грижи за него дори повече, отколкото за половинката си в семейството. Чисти го, зарежда го, пази го от наранявания и му се радва на магистралата като на най-верен другар в живота.

Какво произлиза от тази обич? Никога няма да забравя смайването на един приятел адвокат, работещ в Германия и връщащ се у нас само по отпуските. “Какво става при вас? Задръствания от 8 до 11 сутринта? Тези хора не са ли вече на работа?”.

Такава бе реакцията му, след като в една делнична сутрин отивал към 10 часа да поиграе тенис през почивката си в България. Той допълни, че в Германия трафикът не бил по-лек сутринта, но задръстванията били между 5.00 и 7.00 ч., а после по улиците в центъра можело да се засекат само служебни коли или таксита. До късния следобед, когато хората тръгват да се прибират по домовете си.

В София задръстванията започват към 8,30-9.00 и продължават до обяд. Истинският поток от работещи и ангажирани граждани, изливащ се в центъра е между 6.30 и 8.30 ч. По-голяма част от тях се придвижват с градския транспорт и далеч по-малко правят това с колите си. Изводът е, че поне половината от изсипващите се след 9.00 ч. автомобилисти към пъпа на София са най-обикновени шляещи се елементи. Събудили се по някое време преди обяд, яхнали колата и втурнали се към приятно безделничене на по кафе и цигарка в центъра. Там те могат да намерят много други сродни души, извозили се към най-атрактивната и оживена част за същото. Тук обектите за коментар са безброй, а потенциалните варианти за нови разтоварващи срещи и срещички са на една ръка разстояние от мигновена реализация. Може да падне и някоя далаверка.

Същата тази тълпа от безделници след час-два загрявка в някое кафененце посягат към телефона и си урежда явка в друго кафене или вече в заведение за обяд. Те по правило пак трябва да е в идеалния център. Отново се скача на автомобила и следва преместване към новата седянка. И така до следобед или привечер, когато натрупаните впечатления трябва да се пресъздадат вече на по чашка алкохол в кварталната кръчма.

По същото време жилищните комплекси в периферията на София пустеят. Там междублоковото пространство е празно като след паднала бомба и почти никой нито се разхожда, нито обикаля безцелно от скука.

Какъв е изходът при така създалата се ситуация, съпътстваща ни ежедневно, с изключение на уикендите и лятото, когато безделниците отдъхват по родните села. Според зам.кмета на София Велизар Стоилов е нужна такса за шофьорите в центъра. Предложенията са тя да е между 5 и 50 лв. За сравнение в Лондон тя е 20 паунда (около 50 лева), в Милано е между 2 и 20 евро, а в Атина изпробват варианта с редуването на “четни” и “нечетни” номера (един ден е позволено влизане в центъра на колите с начални четни цифри в номерата, а на следващия – тези с нечетни). Този експеримент обаче не е особено удачен и там, тъй като шофьорите бързо елиминират ограниченията, закупувайки втори автомобил с нужния им втори вид номер.

Въвеждането на такса “център” във вече 2-милионна София (нарастваща денем докъм 3 милиона) действително ще облекчи трафика и активните данъкоплатци ще могат по-бързо и ефикасно да отиват и да се прибират от работа. Планира се това да стане от 2009 г., веднага щом като бъде пуснато метрото до Младост. Зоната за такса трябва да е в четириъгълника между НДК, Орлов мост, Лъвов мост и Руски паметник. Начините за прибиране на пари са различни, но най-практичен изглежда този с електронни импулси от специални карти, засичани на електронни портали. Това сигурно няма да намали потока от безделници към центъра, но поне няма да се размотават там с колите си. А който толкова държи на това, нека поне си плати на обществото за размотаването си.

Ще изскочат и много затруднения като претоварване на градския транспорт, сложен достъп до училища и детски градини, където родителите са свикнали да стоварват на място децата си и да продължават за работа. Улеснението ще е, ако се сложи интервал за тази такса. Примерно от 8.00 до 17.00 ч. Тогава родителите ще могат сутрин спокойно да заведат малките си на училище или детска градина, а следобед да ги прибират,  без да се бъркат в джоба. Тези, които са се спуснали рано в центъра наистина по работа, пък ще могат след това да разполагат пак с всички маршрути за прибиране.  Е, може през тези 9 часа да се увеличи потокът от коли по артериите около центъра, но това ще е за кратко. Когато се отреже периметъра за шляене на безхаберниците, те сами ще се принудят да сядат зад волана само с цел или при нужда. А не от любов към автомобила.

Димитър Димитров