Когато изследвахме кварталите с араби в Париж, си спомням с какво съчувствие говореха колегите. Когато бащите, изоставяйки семействата си идваха във Франция, си казваха, че техните деца ще живеят по-добре. Но те са системно отхвърляни. И се създават т.н. китовизирани райони, където всичко се случва.Така разсъждава в "Лице в лице" Мира Радева, търсейки причините за терора в Париж.
За арабската жена се отварят всички врати и изведнъж арабските мъже се оказват двойно ограбени. Лишени са от мюсюлманския си статут, а жените им отиват във френското общество, където бързо се интегрират. У мъжете се трупа огромна агресия и напрежение, добави тя.
Агресията е израз на страх, на вътрешна несигурност. Отношението към чужденците в Париж е такова, както се отнасяме към нашите роми.Затова преосмислих как трябва да решаваме ромските проблеми. Барутен погреб се оформя, категорична бе социоложката.
Като мислене сме твърдо европоцентрични.Трябва да разбираме, че едни хора, лишени от много неща, притиснати до стената, са способни за такива постъпки. Не става въпрос за оправдаване на такава агресия.Душата ми кърви за това, което се случи. Франция ми е като втора родина. Французите са ни дали уроци по гражданска демократична култура, с тяхната толерантност, каза още тя.
