Първото интервю, което аз съм прочел на небезизвестния г-н Меди Доганов, беше в добре познатия московски вестник „Аргументи и факти” през декември 1989 г. и на практика точно там този човек получи международно представяне и беше легитимиран като лидер на новото Движение като Ахмед Доган, казва историкът.
интервю на Ана Кочева
- Темата за Възродителния процес през последните 25 г. не спря да се надува като балон систематично и периодически от страна на ДПС; все около празници, с еднаква фразеология…Колко дълго ще продължава това и колко търпелива може да бъде историческата ни памет, още повече, че често се правят внушения, които се разминават с историческите факти?
- Не мога да предвидя колко ще продължи, защото това зависи най-вече от отговорността на хората, които го правят, най-вече на ръководството на ДПС. Но и не само от тях…Без колебание обаче бих казал, че тази сложна тема е един удобен научно-политически бизнес за много хора и институции, при това не само у нас. И не само в официалните университети и академии. Самата тема се оказа една добра основа за научна кариера, за контакти. Желателно е обаче приключването на темата да стане колкото е възможно по-скоро!
- Всъщност казваш, че тази тема все още се радва на пазар – на продавачи и купувачи…
- Несъмнено! Това е много точно казано! Това е един международен пазар, свързан не само с Р Турция и с мюсюлманските кръгове по света, но и с най-различни институции, които много добре заработват от такава проблематика. Спомняме си Мартина Балева и нейния немски колега, така че винаги ще се намират хора, склонни върху такава плоскост да манипулират историята, както и съвсем близкото минало. Което е много нездравословно. Затова е необходимо т.нар. Възродителен процес да се разгледа из основи и по документи, за да се преценят много точно основните му параметри. Тъй като това, което се внушава до днес, от една страна е традиционно наложилото се вече 25 г. отношение да се героизират потърпевшите и да се създава чувство за колективна вина у цялата българска нация, което е дълбоко погрешно. Според мен трябва да се отворят архивите и особено чуждите, да има достъп до архива и на ЦК на КПСС, тъй като аз не мога да си представя, че събитията от 1984-89 г. са минали без прякото участие и отношение на Съветското ръководство. Доколкото познаваме историята на НРБ такъв процес не може да мине без реакцията и санкцията на Москва. Ръката на Москва трябва да се вижда навсякъде – и в действията на БКП, но и в т.нар. съпротива по отношение на тях в рамките на Възродителния процес. Г-н Местан вече реагира на твърдения в американския печат, че ДПС е проруска партия, а в това аз виждам един комплекс на вина, че има вероятност да се допуска нещо подобно. Нещо повече – първото интервю, което аз съм прочел на небезизвестния г-н Меди Доганов, беше в добре познатия московски вестник „Аргументи и факти” през декември 1989 г. и на практика точно там този човек получи международно представяне и беше легитимиран като лидер на новото Движение, като Ахмед Доган. Това интервю беше в един подчертано антибългарски дух за огромно мое изумление като почитател на този вестник в годините на перестройката.
- Но същевременно витаят митове и легенди за ролята на самия Меди Доганов във Възродителния процес, при това не в посоката, в която ДПС ги насочва…
- Разбира се, митотворчеството минава като червена нишка през цялата история на т.нар. Съпротива и на ТНОД, както отначало се казва ДПС. Много драматичен и опасен обаче е създаването на проблема „вие” и „ние”. А ръководството на ДПС, вкл. и преди десет дни, под сурдинка или не прокарва линията на разделението – „вие” – официалната българска власт и българското население и „ние”- потърпевшите, мюсюлманите в България. Няма такова нещо като вие” и „ние” или поне не в тези параметри. В целия Възродителен процес участва тогавашната мюсюлманска интелигенция; има десетки имена, които няма да изброявам, но не говоря само за Ахмед Доган, а и за Ибрахим Татърлъ, т.е. Илко Татарлиев, за професори от СУ и т.н., хора, които преди това са най-запалените адепти на Възродителния процес. Участието на много голяма част от активистите, създали ДПС, в този процес е несъмнено. Това личи както от агентурните им имена, така и от всичко друго, което излезе още в първите години на демократизацията на България. Що се отнася до българите, взели участие в процеса, знак за равенство между тях също не може да се поставя. Лично аз не съм участвал, неависимо че съм университетски преподавател от 1984 г., но колегите ми, които е трябвало да се намесят да теоретично ниво, в никакъв случай не са някакви злодеи. А и фактите, които бяха изнесени тогава от тях, не противоречат на обективната истина, че една огромна част от мюсюлманското население в България има български корени. Това го е казал още Мидхад паша, така че няма нужда да се повтарят едни и същи неща. Друг е вече въпросът за самосъзнанието на хората, за техните права, свободи и т.н.
- Фактите впрочем сочат и нещо друго: далеч преди самият Възродителен процес мнозина от тях напълно осъзнато и доброволно са сменяли имената си сами…
- Аз съм бил учител в СПТУ по машиностроене в Две могили, Русенско, там съм започнал трудовата си биография. Над 70% от моите ученици там бяха деца с мюсюлмански корени, независимо дали бяха български турци, роми и т.н., но на практике се чувстваха приобщени към българската нация, обръщаха се помежду си с български прякори. Голямото престъпление на БКП за мен беше, че чрез този брутален акт на насилие над хората на практика ги отроди, а турската пропаганда в България пожъна успехите си и ги жъне и до ден днешен.
- Когато разглеждаме Възродителния процес, ние като че ли винаги насочваме внимание в една посока, другата се забравя. Казвам го не, за да всявам антагонизъм, а отново в името на историческата истина. Защо забравяме Буново, Пловдивската гара, при положение, че тези терористични актове са се случили и са част от историята на процеса?
- Затова много голяма вина имат голяма част от представителите на българската интелигенция, които навлязоха във властта по времето на СДС. Аз самият съм гласувал за СДС и съм бил искрен симпатизант на тази идея, така че не говоря така като комунист или носталгик по режима преди 1989-та г., който дълбоко ненавиждам. Но да се скрива истината и да се потулват терористични актове за мен е много голямо престъпление. Заради сервилното отношение към ДПС и посланията, които излъчва то вече 25 г. А истината си е истина – тези атентати са се случили, жертвите им са много, и то все невинни хора. нека да започнем с атентата на Пловдивската гара, аз тогава живеех в Пловдив и дори чух този гръм, въпреки че бях далеч от мястото. Доколкото знам тогава в чакалнята на гарата загина една женица, която беше българска туркиня.В никакъв случай тези хора не бива да бъдат забравяни. А гара Буново е най-грозното престъпление на т.нар. НОД. Наистина трябва да бъдат преровени архивите, това трябва да го направят специалистите по модерна история. Тогавашната международна ситуация също не бива да се пренебрегва и особено прякото или косвено съгласие на Р Турция, за което много пъти се е говорило; т.нар. Голяма екскурзия, която днес се представя като етническо прочистване, но не бих казал, че това е самата истина, тъй като голяма част от българските мюмюлмани бяха обхванати тогава от една истерия, разпалена според мен от пропагандата на Р Турция в България, от съответните служби, канали и т.н. Дори тогавашният наш режим се опита да убеди голяма част от тези хора да останат, тъй като ставаше дума за истерична ситуация. Разговарял съм с такива хора и съм ги питал има ли при кого да отидат, какво да правят, а получавах отговор: „Там е нашата родина!” Истината не е еднозначна, не може да се пренебрегне и желанието на Турция да придобие хиляди хора с квалификация, с образование, носеха се легенди за работнички от България, станали култови лица в съответния бизнес; някои от тях бяха заселени в Северен Кипър, за да се усложни ситуацията и там. Нека да не забравяме и реакцията на останалия свят; мюмюлманският не реагира еднозначно на Възродителния процес, както и социалистическия лагер. В Унгария напр. реакцията беше изключително негативна, продиктувана от желанието на Чаушеско да претопи унгарците в Румъния. Така че забравата на тези времена води до спекулативни тези днес и правене на определени внушения с антибългарска насоченост.
- Т.е. подозираш намеса на турските служби?
- Такова нещо очевидно има. Както и намеса на съветските служби. При това след 1984 г. има известно затишие и отново процесът се разпалва през 1989 г. Вероятно не без участието на съветската резидентура в България. Разговарял съм с хора, които са били на различни позиции по това време и те казват че всъщност в един момент са се появили хора от самата общност, от интелигенцията, които са се самопредставили за водачи на някакъв спонтанен протест. А несъмненият факт е, че обикновените хорица всъщност са използвани за грубите политически сметки на чужди централи, а и на някои кръгове у нас. Неслучайно на тези хора им се внушава, че успехът в борбата срещу Тодор Живков се дължи едва ли не на тях, нещо, което е твърде едностранчиво, за да бъде вярно.
- Или, че Възродителният процес бил воля за обща държавност…
- В думите на г-н Местан мен ме изумява тази висока степен на перфидна манипулация на обществото. А в повечето действия на ДПС през годините виждаме точно обратното – опит да се сепарира, да се капсулира населението в тези райони, да му се внушава непрекъснато някаква заплаха от нов Възродителен процес, да се облъчва в небългарски дух, и особено българските роми и най-вече купуването на гласове, което не е особено модерен способ, независимо от претенциите на ДПС за модерна партия. И най-вече откритата политическа корупция. Да, повечето български партии също го правят, но в това отношение ДПС са недостижими. Това ли е повикът за обща държавност? Или обсебването на държавността? В никакъв случай! И още нещо! Едно от най-неприемливите внушения, които прокарват ДПС и свързаните с тях кръгове, това е въпросът за другостта – „ние и другите”. Това е модерна тема в съвременната наука през последните 50 години, ако не и по-рано. Всъщност ДПС прокарва линия на отродяване на българите мюсюлмани, или помаци от определени райони. Аз не обичам тези определения, защото всички са българи, а религията си е семеен въпрос, докато народността е нещо съвсем друго. Аз никога няма да простя на Ахмед Доган и да забравя едно негово изречение още от 1990 г., когато тъкмо забългарите мохамедани той каза: „Не бих ги нарекъл българи!” А какви да ги наречем тогава? Те могат да имат своето вероизповедание, но е престъпление да бъдат откъсвани от общата тъкан на българската нация. А какво да кажем да отношението на ДПС към алианите, т.е. алевитите, или т.нар. казълбаши? Те са общност, която също има своята специфика, а ДПС се опитва да асимилира. От една страна Възродителният процес бил опит за асимилация според официалната постановка, а от друга, ДПС прави същото по отношение на алианите, татарите, ромите с мюсюлманска вяра и най-вече към българите с мюсюлманско вероизповедание. Това е крайно недопустимо и аз мисля, че е крайно време ДПС да се замисли за правата и свободите на собствените си симпатизанти.
