Лекарят Жералд Киерзек, който работи в спешна помощ в Париж, бил един от първите, пристигнали в редакцията на списание “Шарли ебдо” след нападението. Кръвта беше навсякъде. По телата имаше рани от големи куршуми от автомат “Калашников” , направили огромни разкъсвания по лицата и гърдите на жертвите.
Той бил дежурен в болницата “Отел Дию”, се оказал в тази част на града, тъй като екипът му бил извикан на адрес. Първото тяло лежеше още в предверието. После се качих по стълбите, целите оплескани в кръв. Когато стигнах на втория етаж, телата бяха навсякъде, натрупани едно върху друго. Това беше касапница като на война. Като цивилен лекар, занимаващ се с автокатастрофи и други инциденти от ежедневието, никога не съм виждал подобно нещо в своята кариера, разказва той.
Това бяха хора, избити и ранени с огнестрелно оръжие. Очевидно беше, че става въпрос за терористичен акт. Като лекар бях изправен пред труден избор, все едно бяхме на война. Трябваше да прегледам простреляните и да установя кой е мъртъв и кой все още може да бъде спасен. Не можехме да направим нищо за тези, които бяха получили куршум от калашников право в лицето, гърдите или пък сърцето. Ако сърцето вече беше спряло да бие, минавахме на следващия пациент, който все още имаше някакъв шанс да оцелее. Когато пристигнахме, не се заехме да броим колко са убитите. Слагахме труповете им от едната страна, като търсехме ранени, на които все още можехме да помогнем. Всичките 12 жертви бяха починали мигновено. Дори и не направихме опит да ги съживяваме. Четиримата други, които все още бяха живи, бяха в критично състояние, простреляни от множество куршуми в лицето и в гърдите. Един беше ударен в крака, но раната бе толкова голяма, че животът му бе в опасност, спомня си кошмара лекарят.
Първият ми рефлекс бе да проверя дали мястото е подсигурено. Трябваше да евакуираме незабавно оцелелите, както можем. Започнахме да ги сваляме на улицата, като ги носехме с чаршафи. Всичко се развиваше много бързо. В рамките на половин час четиримата ранени бяха евакуирани в болници на различни места в Париж. Двама постъпиха в травматологичния център в “Питие-Салпетриер”, където бе приета и принцеса Даяна след катастрофата с колата, един ранен отиде в центъра “Помпиду” и един във военната болница в Перси. Във Франция първо преглеждаме и оказваме помощ на хората на място, а след това намираме най-подходящата болница в техния случай. Именно за това двама отранените бяха изпратени в специален травматологичен център. Следваше втора фаза- трябваше да помогнем на всички останали свидетели, свързани с инцидента, които или бяха леко ранени, или бяха изпаднали в шок. Тях ние изведохме в специален център, който бяхме организирали на самата улица. Трябваше да направим списък на жертвите, тъй като близки на журналистите пристигнаха много бързо на мястото и питаха дали съпругът или баща им са сред жертвите. 71 от тези хора отведохме за специализирана помощ в болницата “Отел Дию”, където създадохме кризисен център. Беше много тежък ден, разказва още д-р Киерзек
