Аз не съм Шарли, но съм с Шарли. Защото преди всяко мое предаване от Нова телевизия се разграничават от изразяваните позиции в „На светло”. Аргументът, че предаването е външна продукция, е връзване на гащи. Той показва, че медията е подлагана на икономически и политически натиск, заяви в началото на предаването си Люба Кулезич.
Коментарът на водещата бе провокиран от разразилия се през последните два дни диспут кой е "Шарли" и кой не. "Аз не съм Шарли, но подкрепям Шарли", заяви Кулезич. В България свободата в журналистиката е сведена до санитарен минимум, че е нахално по-голямата част от гилдията да се оприличава с издание, чиито карикатури години наред предизвикват полемики в целия свят.
Люба Кулезич припомни и за жестокия, почти до смърт побой с чукове над журналиста Огнян Стефанов преди години, когато във Фрог нюз са публикувани серия от разследвания за скритите механизми за влияния върху съдебната и изпълнителната власт. Водещата добави, че и сега за това трудно се говори и припомни делото „Галерия” и вестника със същото име, създаден в последствие от Алексей Петров с цел да се саморазправя с всеки, който се опитва да разследва деянията му, както и икономическите кръгове, свързани с него. Под знака „свобода на словото” тогава Петров воюваше с Делян Пеевски. Сега казват, че те вече не воюват, дори напротив – чрез свои фирми са заедно в „Левски” и даже възнамерявали да купят банка „Виктория”, коментира Люба Кулезич.
Прав е всеки, който ще каже, че моделът „кой” е много по-всеобхватен от фигурата на Пеевски, срещу когото нямам нищо лично и не го познавам, коментира Кулезич. Проблемът е, че аз, или който и да е било друг журналист, тръгне ли истински да го разплита, чак тогава може да го сполети нещо подобно на „Шарли”. Дотогава най-многото, което може да се случи е едно банално уволнение, зави водещата.
