Дванадесет убити не могат да останат незабелязани. Тези журналисти, които се сблъскват с насилие в един предполагаемо сигурен градски офис, трябва да бъдат подкрепени. Когато те умират за тяхната кауза, те трябва да бъдат похвалени и оплаквани, се казва в позиция, разпратена до медиите от екипа на списанието „Шарли ебдо”.
Тези, които коментират чрез сатира са особено смели, дори повече от тези, които имат аргументи. Сатирата е най-опустошителното и нараняващо оръжие. Тя достига до части на политическата и личната психика. Тя е едно от най-ефективните оръжия на демокрацията. Цената, която тези, които я владеят трябва да плащат, понякога е по-висока от всяка друга.
Не може да има никакво съмнение, че списанието „Шарли Ебдо” тестваше границите на добрия вкус и на религиозната толерантност. Но това е свободата на словото, която една демокрация трябва да понася. Наскоро САЩ понесе последствията от осмиването на лидера на Северна Корея. Това е рискът, който „Шарли Ебдо” пое и знаеше, че го поема.
Ако сатирата достига места, които аргументите не могат да засегнат, трябва ли да позволим на тероризма да направи същото? Всички органи за борба с тероризма са съгласни, че въпросът "няма лесно решение". Причината е, че това е техника на конфликт, не мотив. Тя е само оръжие, не идеология.
С убийството на толкова много хора можем да предположим, че терористите се стремят да постигнат две неща. Опитват се да уплашат другите и по този начин да предотвратят продължаването на критиката и се стремят да доведат френската държава до състояние на параноя. Те искат да подтикнат други либерални хора към издевателства. Западната демокрация влиза дълбоко под кожата им заради нейните свободи, докато простите форми на исляма са по-силни, по-смели, по-трайни.
За последния четвърт век, западът тълкува и възприема погрешно фундаменталистките настроения в целия мюсюлмански свят. Анти-западната идея се прояви в разнообразни движения, като Мюсюлманските братя на Саид Кутб в Египет, талибаните в Афганистан, Ал Кайда на Бин Ладен и наскоро появилата се Ислямска държава в Сирия и Ирак. Почти винаги това е култура, насочена към страните от Близкия изток и поддържане на концепция за религиозна чистота.
Някои от тези движения искат връщане на халифата и свалиха светските режими в някои страни. Но бунтовете са най-вече в рамките на региона. Заплахата от запада за тях е незначителна. Заплахата за западните търговски интереси е по съществена, но тя вероятно ще бъде краткотрайна.
Атаките на Осама бин Ладен в Ню Йорк през 2001 г. бяха изключителни. Тъй като той не можеше да се надява на капитулация на Америка, неговото намерение вероятно беше да изплаши САЩ и доведе до истерична реакция. В резултат на това всички съвети по това време към Америка бяха да не универсализира своя отговор на атентата 9/11, камо ли да го характеризира като "война". Това само подхранва пламъците на ужасите и води Бог знае накъде. Както Том Пейн предупреди: "Кървавото наказание покварява човечеството."
Тези съвети бяха игнорирани и последва продължилата години наред война, която реализира най-смелите мечти на Ал Кайда. Западните държави се сринаха в битка на цена от около 3 трилиона долара. Хиляди загинаха и много режими бяха дестабилизирани в целия регион. Демократичните правителства залитнаха към авторитаризъм. Почти доброволно, правителства отхвърлиха много от централните принципи на техните свободи.
Бин Ладен триумфираше. За едно десетилетие той бе в състояние да обединява поддръжниците на своята кауза. Той се подигра с демокрации, които твърдяха, че са имунизирани срещу подлата тактика на войнстващия ислям. Американските президенти и британските министри на вътрешните работи се превърнаха в полезни идиоти на Ал Каида.
Днешните френски терористи искат подобен истеричен отговор. Те искат още един обрат в надзора на държавата. Те искат медиите да бъдат уведомени, за да се върнем назад. Те искат нови закони, нови мерки за контрол, нови допълнения към дневния ред на илиберализъма. Те знаят, че в повечето западни държави, включително Великобритания, съществува процъфтяващата индустрия на нелиберални бюрократи с империи. Има ограничения от страна на службите за сигурност и Европейския парламент за повече правомощия и повече наблюдение.
Малцина биха били толкова глупав, да оставят каквато и да била група, в този случай журналисти, незащитена от актове, като тези в Париж. Огромни ресурси вече са разпределени, за да се предотвратят терористични актове, както е и уместно. Но тези действия са престъпления и следва да бъдат третирани като такива. Те са за усърдната полиция. Те не трябва да са свързани с ограничаване на конституционните права.
Тероризмът не е обикновено престъпление. Той зависи от последиците. Той може да убива хора и да причини материални щети. Но той не може да завземе територии или да свали правителства. Той всява страх, но този страх трябва да бъде подхранван от страна на медиите и политиците.
Ето защо най-ефективен отговор е да се изправим срещу тероризма по свой собствен начин. Това значи да не позволим да бъдем уплашени. Да не показваме страх, да не се разгневяваме, да не оповестяваме последиците.
Това се отнася за всеки ужасен терористичен акт. По този начин извършителите остават лишени от допълнително удовлетворение. Това е единственият начин да се защитим от тероризма.
