България ще застане начело на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 година, точно във фазата за изпълнение на стратегията Европа 2020 и когато се приема новата финансова рамка. За всяка страна членка да приеме председателството е изключително важно нещо и показва до колко нейната администрация функционира добре. Дали тя може да се справи, дали политическата й класа създава някакъв дневен ред от ЕС, дали се справя с кризи. Защото виждаме през последните години колко много кризи се появяват в различните фази на председателствата и трябва да бъдат бързо решени.
Това коментира Любов Панайотова от Фондация "Европейски институт" пред „България Он Ер”. Председателството струва много пари, но и носи много позитиви, добави тя.
Първата фаза е да се разшири постоянното представителство, което набъбва многократно, обясни Панайотова. По нейни думи около 200 души трябва да отидат там, което води и до високи административни разходи - техните квартири, заплати и т.н.
Същевременно голям екип трябва да бъде подготвен в България с обучение, тъй като по време на председателството се провеждат над 2000 срещи и българин ще трябва да управлява всичките подгрупи. Той ще бъде начело на подкомитет, комитети, работни заседания, политически нива, наши министри ще водят заседания - екология, транспорт, обясни експертът. Ние ще трябва да се подготвим за едно масирано присъствие на чуждестранни специалисти, които естествено ще увеличат оборота, тъй като ще бъдат в рамките на тези месеци в България, коментира Панайотова.
България ще има важна роля в председателството на ЕС, защото последният закрива, темите, дефинирани от първия, обясни Панайотова.
"Нашето председателство е точно на фазата за изпълнение на стратегията Европа 2020 и много сериозно и отговорно ще бъдем точно в момента, в който ще се приема новата финансова рамка. Видяхме и проследихме какво стана с 2012г., 2011г., 2013г. и колко трудно бе постигнат консенсусът. Това изключително зависи от председателстващите да могат да докажат, да правят бързи сметки и предложения, които са най- удачни за всичките страни в Съюза", допълни Панайотова.
Има различни видове председателства на ЕС - тихи, в политическа криза, отбеляза Панайотова. На нея й се иска българското да бъде като полското председателство.
Тя даде като например политическата криза в Грузия, когато френското председателство и президентът Саркози трябваше много бързо да реагират. Има председателства, които минават много тихо, но много рутинирано, каквото беше белгийското. Например Белгия беше през цялото време без правителство в страхотна политическа криза, но перфектно управляваше председателството. Имахме и страхотно полско председателство, когато страната беше в криза, макар че е и от скоро в съюза, то те се справиха перфектно, допълни Панайотова.
Според експерта от Европейски институт ползите за България идват от организирането на много съпътстващи форуми - от бизнес форуми със социални партньори, на които фокусът им ще бъде насочен върху България. От нас зависи да представим България в най-добрата светлина не само като културно наследство, но и да извлечем бизнес ползи, категорична е Панайотова.
По нейни думи добре ще е за страната, ако конференциите, които се организират, да не бъдат само в София, а и в други български градове - тоест да може да се покаже инвестиционния потенциал.
