Днес ромите празнуват Нова година. Празникът се нарича още Василица, Васильовден или Банго Василий (куцият Васил). Празнуването на Василица е свързано с няколко легенди. В някои от тях Банго Васил е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите. В други легенди Банго Васил е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Според друга легенда той спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.
Банго Васил е семеен празник и задължително се посреща с птиче месо - гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. На трапезата има сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка.
Всички къщи, в които се празнува Банго Васил, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им носи късмет.
