Истински гръм удари политическа класа в началото на меката есен, която политици, анализатори и журналисти определяха предварително като гореща, а някои чак и като кървава.
Последните за съжаление познаха. На 22 септември чуковете се стовариха върху свободният дух не само на един журналист, а върху т.нар. свободни медии в България. Зверският побой над Огнян Стефанов отключи кутията на Пандора и отвътре изкочиха зловещите демони на бившата ДС. Наследничката й, макар и по „съребрена” линия, но с достатъчно родствени връзки помежду им, Държавна агенция „Национална сигурност” бе осветена и излезе на авансцената. Под прожекторите принципно се явяват солистите, примабалерините и водещите актьори, но тази така желана роля за всеки от тях, този път с неистова неохота трябваше да се изпълни от Петков Сертов и сие.
Опитът за убийство на главния редактор на „Фрогнюз” за пореден път доказа, че като манталитет и цивилизованост България все още стои по-близко до бившите съветски републики, отколкото до Стара Европа. Той доведе до разнищване не толкова на тайните на новата спецагенция, за които се говори много, а до нещо по-важно – показа мисленето, начините на действие и обвързаността на хората от спецслужбите. Станалата прословута разработка „Галерия”, тръгнала от изтичането на класифицирана информация в един сайт, се е занимавала с последствията (разбирай журналистите), а не с източника (хората от ДАНС). Навсякъде по света първото и основно нещо е да намериш „къртицата” в собствените редици, да запушиш дупките, от където изтичат тайните, ако изобщо в някои случаи те трябва да са определят като такива. Затова се иска и по-добра подготовка и по-висок професионализъм на агентите. Не е достатъчно да се търси само разпечатка на разговорите по мобилните телефони на депутати, собственици на медии, издатели и репортери. И дотам! Не е достатъчно само да се зададе вече печално популярният ченгеджийски въпрос „Кой има полза от това?” У нас винаги ще се стига до бушон или изкупителна жертва, каквато явно премиерът Сергей Станишев намери в лицето на заместник шефа на ДАНС Иван Драшков. С голямата уговорка, че той въобще не влиза в контурите на жертва, след като зад него застава не просто тежка артилерия, а самият Ахмед Доган.
Има и въпрос защо? Защо се стигна дотук? Защо ехото на скандала не заглъхва, а започва да наподобява артилерийска канонада? Повечето от хората, които участват в него или коментират случващото се в агенцията, го обясняват с размяната на удари межу вътрешнопартийни кланове в БСП. Намесиха се имената на премиера Сергей Станишев, на бившия вътрешен министър Румен Петков, на президента Георги Първанов, дори на депутата Татяна Дончева. Именно заради подписка против нея изхвъркна Драшков, поне такъв бе единственият мотив, който обявиха от „Дондуков” 1.
Обясненията за скандала в ДАНС с битки в „столетницата” преди конгреса й можеха да издържат, ако не беше появата на Доган с неговата категорична оценка – „гаф”. За отминалите 19 години почти няма случай, в който Сокола да е заставал така твърдо зад някой. „Ампутацията” на заместика на Сертов разкри, че в коалицията е открита разделителна линия, която може да очертае ако не бойни действия, то поне окопна война. Защо „мандатоносителят” предприе такава публична критика, която може да бъде сравнена с шамар за Станишев? Най-лесният отговор е сферата на влияние, която иска да запази Ахмед Доган в службите. „Трябваше да се седне в коалиционен мащаб, да се обсъдят нещата, да се види кой е виновен и кой създава проблемите, а не за назидание да се уволнява много отговорен човек от гледна точка на сигурността в държавата, за да покажем на обществото, че е направено нещо”, каза в Шумен Ахмед Доган. Ясно е, че Драшков не само, че не му е безразличен, а му е доста необходим. Отговорът на въпроса - защо е така - лидерът на ДПС обви в мълчание. Дни преди това след редовно заседание на Изпълнителното бюро на БСП Ангел Найденов, председател на парламентарната група на левицата, говори за имотите на Доган. И реакцията не закъсня. На заседание на парламентарната група на ДПС и ръководството на движението във вторник заместник-председателят на партията Касим Дал атакува: "Аз наистина като народен представител и член на Комисията по вътрешна сигурност се питам какво търси там Алексей Петров. Това наистина е много интересен въпрос - когато се уволняват професионалисти, а хора, които са с тъмно минало, днес са съветници на председателя на Комисията".
Надеждите на много хора бяха ДАНС да се изправи срещу корупцията по висшите етажи на власта и свързаната с нея организирана престъпност. Дори от Брюксел дойдоха някои положителни инидикации за създаването й и не кой да е, а самият Джордж Буш въздигна родния премиер в „мистър Клийн” заради намерението му чрез новата спецслужба да се бори за повече чистота в политиката. За изминалите месеци, откакто ДАНС работи, обаче само два показни ареста – на зам.-председателя на ДАМС Иван Леков и на заместник-областния управител на София Мариус Цаков – не стигат. Европа иска резултати за присвояването на средства от еврофондовете, за неразкритите поръчкови убийства, за липсата на обвинения към хора, за които всички в държавата знаят как са натрупали своите богатства и влияне. За да се случи всичко това, обвързаността на някои хора, които работят в ДАНС с бившите тайни служби, трябва да бъде пъпно прерязана. Иска се ново мислене, нови подходи и ново отношение към проблемите, които стоят пред България на настоящия етап от развитието й, бидейки член на ЕС и НАТО. Не може винаги да се стои в разкрачена поза между Изтока и Запада с надеждата да не ни забележат. Напротив, виждат ни и от това не само не печелим, но и затвърждаваме усещането на хората на Запад, че все още сме под сферата на влияние на „Големия брат” от Изток. Разбраха го и 1 милион млади българи, които избраха да живеят именно на Запад, а не на Изток. Отдавна трябваше да го разберат и управниците, сегашни и бъдещи. Защото догодина идват избори и темата за спецслужбите ще е една от по-маловажните на фона на разгорялата се световна финансова криза.
Николай Лефеджиев
