Както всички знаем, от 04.12.2014 г. 9 банки изплащат парите на вложителите в КТБ до гарантирания от закона размер 196 000 лв. Да, ама не, както би казал доайенът на българската журналистика, г-н Бочаров.
Изключение от това правило са влоговете на кредитополучатели в банката. За тази категория клиенти се прилага разпоредбата на чл. 6 (2) от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), съгласно която: „В случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията.”
Логично би било да се предположи, че щом влоговете на кредитополучателите са задържани в КТБ за покриване на техните задължения (т.е. кредити), то последните (кредитите) са намалени със сумата на влога им. Още повече, че до отнемане на лиценза на КТБ сметките по тези влогове са ползвани за обслужване на кредитите. Да, ама не! С тези влогове не само, че не са погасени задълженията на кредитополучателите, ами те не се смятат за пари … и това се случва 2 месеца след обявяването на неплатежоспособността на КТБ.
Скандалното е, че квесторите на КТБ, след отнемане на лиценза на банката, не са осигурили способ, по който кредитополучателите да плащат кредитните си задължения – по банков път не може, не може и с вноски на каса, тъй като парите отиват по разплащателните сметки на клиентите, независимо, че посоченото от тях основание е погасяване на кредит.
Още по-скандалното е, че, без да са осигурили начин за плащане на кредитите, на 10 и на 11.01.2015 г., по заповед на квесторите на КТБ, със задна дата - считано от 06.01.2015г., са сторнирани всички погашения на кредити, извършени със средства от сметките на кредитополучателите, съществували преди датата на отнемане на лицензията (06.11.2014 г.). На клиентите, разбира се нищо не е казано …
И какво става с кредитополучател, който иска да бъде изряден в отношението си към КТБ и идва на каса да погасява поредната си вноска по кредита на падежа? … ами с изненада разбира, че вече от два месеца кредита му е в просрочие, а по просрочието лихвата е увеличена с 10%.
На практика, заповедта на квесторите означава, че редовният платец (кредитополучател) вече не е редовен, ТОЙ е в просрочие, т.е. дължи по-големи лихви (увеличени с 10% на годишна база; дължи две месечни вноски повече (вноските за месеците ноември и декември 2014 г.); просрочието му ще се отрази в Централния кредитен регистър, поради, което ще му бъде трудно да получи кредит от друга банка и не на последно място не може да ползва вложенията си по сметки в КТБ.
Кредитополучателят не може да изтегли обратно направените от него вноски по кредитите. Той трябва да осигури нови средства за повторно внасяне на сумите.
А какво става с кредитополучателите, които в периода от 06.11.2014 до 31.12.2014 г. са разпоредили предсрочно погасяване на задълженията си с наличните средства по техните сметки и за което са получили удостоверение от квесторите, че не дължат нищо на КТБ? Ами удостоверението вече е с невярно съдържание, тъй като с разпореждането си за сторниране на погашенията по кредитите, Квесторите всъщност са разпоредили да се възстанови задължението на съответния кредитополучател.
Така два месеца след решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, квесторите се упражняват, тайно и на принципа „проба-грешка”, на гърба на клиентите по погасяване, а след това възстановяване на задължения по кредити, без да уведомяват кредитополучателите за това, че ги ощетяват. Едва на 14.01.2015г. те издават заповед за откриване на специална сметка, по която да се осчетоводяват сумите за изпълнение на задължения по кредитите. В заповедта е написано, че сметката се разкрива „с цел ясно разграничаване на новопостъпващите средства“. За кой да е ясно – за кредитополучателите е пределно ясно защо внасят пари в КТБ, но явно за квесторите не е ясно каква изобщо е тяхната работа в банката. Това е фрапантен случай на некомпетентност на квесторите, на тяхното безразличие и безотговорност към проблемите на КТБ и нейните клиенти. Но явно отговорните институции свикнаха с грешките на квесторите и на отговарящата за тях БНБ и считат за нещо нормално за тях да плащат КТБ и нейните клиенти.
Другият съществен въпрос е към Законодателя - какво става с вложенията на кредитополучателите в КТБ? От гледна точка на ЗГВБ (чл. 6, ал. 2) тези вложения се намаляват със задълженията на съответния клиент в банката, но от гледна точка на квесторите на КТБ - задълженията на клиента не се намаляват с неговите вложения! Причината за това лишено от смисъл „упражнение”, извършвано от квесторите, са слабостите в уредбата на Закона за банковата несъстоятелност, който вместо изрично да каже, че от задържаните в КТБ влогове на кредитополучателите се плащат техните кредити, е оставил тълкуванието на чл. 6, ал. 2 от ЗГВБ в ръцете на явно некомпетентните квестори.
Така, независимо, че редовно погасяват задълженията си, към кредитополучателите на КТБ се прилага наказателна санкция – техните влогове не се плащат от Фонда, остават блокирани до края на процедурата по несъстоятелност и има опасност изобщо да не бъдат възстановени.
Явно квесторите не само не са компетентни за заеманата от тях длъжност, но са и сигурни, че упражненията по управление на гърба на КТБ АД и вложителите й ще останат безнаказани.
Въпросът е, след като ръководството на БНБ фалира КТБ, този допълнителен тормоз върху клиентите на банката дали е целенасочен садистичен акт от тяхна страна или се дължи само на безхаберието на Управителния съвет на Централната банка.
А може би по този начин се цели кредитите да бъдат превърнати в предсрочно изискуеми и след като вече тези кредити бяха обезценени с помощта на квесторите и наетите от тях консултанти много бързо да се заграбят активите, които стоят зад тези кредити. Поредно доказателство за целта на предизвиканата криза КТБ – заграбването на нейните активи.
