В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".
Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, светецът отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като „Среди зима”.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка. За да няма шарки се пекат питки, които се надупчват с вилица. Жените спазват същите забрани, като на Антоновден.
Именнци са Атанас, Атанаска, Наско,Таньо, Живко, Живка.
