Владири Путин е изключително праволинеен. Това каза политологът Иван Кръстев пред австрийското списание „Профил”. Ето какво още каза той за срещата си с президента на Русия по време на вечеря.
Не мисля, че лично Путин е казал да ме поканят. Тази идея е дошла по-скоро от неговото обкръжение, където очевидно смятат, че Путин трябва да изслушва и хора с критична нагласа. Той че слушаше - слушаше. Но не изглеждаше като човек, който допуска някой да му казва какво да прави. Той е изключително праволинеен и очевидно не изпитва необходимост да го харесваш. А това е ясен знак, че се чувства като водач, който може да говори каквото си иска. Това е част от неговия имперски стил. Не е човек без харизма. Не мога обаче да си го представя като пенсионер.
Неговата харизма е пряко свързана с властта му. Изглеждаше съвсем здрав, пълен с енергия. Не съм лекар, но ми се струва, че твърденията за някаква болест не отговарят на действителността. Путин не е параноик в класическия смисъл. Но към Запада той изпитва недоверие и враждебност, които в момента са характерни за повечето руснаци. По време на вечерята на няколко пъти използваше думата „скроиха”. Когато има протести, той пита не каква е причината, а кой стои зад това. Путин очевидно е твърдо убеден, че нестабилността около Русия е организирана от американците. Парадоксално е, че в същото време той ги смята за слаби.
Той все повече вярва на собствената си пропаганда. По време на вечерята обаче каза и няколко неща, които няма как да бъдат отречени. Например: „Помолихте за разрешение да нападнете Либия, за да попречите на Кадафи да бомбардира бунтовниците. Ние се съгласихме. В крайна сметка обаче Западът използва интервенцията, за да свали Кадафи. И какво постигнахте? Нищо добро. Същото като в Ирак. Какво постигнахте с интервенцията там? Нищо добро”. За него Европа не представлява някаква реална опасност. Зад всяко политическо действие на Европа той винаги привижда Америка. Той едновременно подценява и не разбира Европа. В ЕС вече има консенсус, че Путин е опасност. Той не постъпи особено умно, когато се сближи с крайно десните и крайно левите в Европа: с Националния фронт във Франция, например, и на другия полюс с Подемос в Испания. Той залага на това, че една или друга от тези партии един ден ще дойде на власт.
По този начин обаче той предизвиква европейските елити и губи симпатиите им. Преди вечерята бях на една конференция, в която участваха не само журналисти, но и млади националисти. Те задаваха въпроси, много глупави въпроси. Интересното беше, че руските официални лица се отнасяха към тях с огромен респект. Путин създаде една крайно националистическа идеология, която в момента е определяща. А нейните последователи навярно вече не се поддават на контрол. За Путин беше важно единствено да обясни защо Русия прави онова, което прави - а не какво ще прави Русия в бъдеще. Да, отчасти не иска да му гледаш в картите, отчасти обаче и той самият не знае накъде върви. И просто импровизира.Завземането на Крим беше опит да потули загубата на Киев. Планове за военна ескалация в Украйна има още от 2008 година.
Но политическото решение да се анексира Крим беше взето само 48 часа преди самата интервенция - и то единствено поради отчаяние. Русия изгуби Украйна в момента, в който Янукович избяга от Киев. Путин смяташе, че анексирайки Крим, ще компенсира поражението, нанесено му от народния бунт, прогонил от Киев неговия съратник Янукович. Путин се опасяваше, че поражението на един корумпиран лидер може да се отрази и лично на него. Единственото, от което се страхува Путин, е да не изглежда слаб. По време на вечерята той каза нещо много интересно. Комунизмът се провалил като икономическа система. Но ако ръководството тогава си е било на мястото, разпадането на Съветския съюз можело да бъде предотвратено.
По съветската идеология той не тъгува. Смята обаче, че живее в реалния свят: един свят, в който властта наистина е нещо много важно.
Колкото и да е странно, изобщо не разбрах какво мисли по въпроса как ще изглежда страната му след 5 г.. В това отношение беше доста дефанзивен. Струва ми се, че се е насочил повече към изолация, отколкото към империализъм. На днешното руско общество Путин нахлузва един консервативен европейски модел от 19 век. Същинска историческа ирония е фактът, че тъкмо от тази гледна точка той обвинява Европа в безбожие и декадентност. Преди 100 години европейците отправяха точно същите обвинения към Руската революция.
На първо място се опитва да закриля Русия срещу останалия свят. Главната му цел не е да променя граници. Тревожи го самият характер на днешните граници. Путин е започнал да се бои от отворените граници - както в икономическо, така и в културно отношение. Според него руската цивилизация трябва да се отграничи от другите. Когато някой спомена за Германия, той каза: „Храната е добра, виното е добро, да говорим за нещо друго”. Не може да си позволи да ядоса Германия. Независимо от това той се възхищава на Германия. Мисля, че Путин не отчете два фактора: Германия и Украйна. От Германия той не очакваше, че икономиката ще се съгласи с твърдия курс към Русия въпреки големите загуби. Той се изненада от готовността да се прилага едно политическо решение и да се поддържат санкциите. Целта на санкциите беше да се покаже на Путин, че европейското общество е готово да изстрада мерките за запазване на международния ред.
Някои твърдят, че санкциите нямали ефект. Напротив, те съсипват руската икономика. Но това не променя руската външна политика. Там е проблемът. Путин не вярваше, че населението ще се вдигне срещу президента Янукович и ще го свали от власт. Путин смята Янукович за мошеник и идиот. Той публично демонстрира презрението си към него. Много пъти го е наричал „красавчик”. По това също личи, че Путин не търпи слабостта. Очевидно му е трудно да се справи с Украйна. Говори за нея като за изкуствена страна. Вярва, че между украинското и рускоезичното население там има пропаст. Но бърка. В последно време имах възможността да разговарям с почти цялото украинско ръководство в Киев. И установих, че някои от най-изявените противници на Русия са именно рускоезични.
Неправилно беше предположението, че Путин и неговото правителство правят всичко за пари. Човек може да е корумпиран, но в същото време да има и мисия. Ако ставаше дума само за обогатяване, Кремъл нямаше да анексира Крим. Когато си натрупал няколко милиарда, вече може да мислиш и за мястото си в учебниците по история. Европейците трябва да се простят с идеята, че ЕС граничи само с държави, които са бъдещи членки. Дали Русия след Путин ще се доближи до нашите ценности или ще се отдалечи още повече - това ние не знаем и трябва да го осъзнаваме. Да вземем неговите планове за Евразийски икономически съюз. На тези планове могат да попречат Беларус или Казахстан, но не и ние. Точно тези две страни имат най-голям интерес Русия да се изтегли от Украйна, защото се опасяват, че после идва техният ред. Путин се държа много професионално.
Мисля обаче, че си представя по друг начин едно добро прекарване. Има чувство за хумор. Личи си, че шегите му не са наизустени - идват спонтанно. Попитахме дали можем да разговаряме за новата ориентация на Русия - отдалечаването от Запада и сближаването с Китай. Той отговори: „Не, не, не, ние си имаме традиционна ориентация, която не променяме, за разлика от други хора”. Очевидно имаше предвид т. нар. „Гейропа”. Такива неща подхвърля през цялото време. Мисля си, че западните политици, които се отнасят към хумора с много повече политическа коректност, доста ще се затруднят с неговия хумор.
