В България медиите имаме свобода – включително свободата да се подмазваме, да лъжем, да уреждаме собствените си кариери през ресурса, който владеем. Имаме свобода да се откажем от свободата си и да я осребрим. Тук изборът опира до всеки един и всеки един го прави според собствените си разбирания. Не е на мода цензурата, а доброволното слагане, изрази пред Фрог нюз своята гледна точка за свободата на словото водещият на "Панорама” Бойко Василев.
Натиск има, но той не е по-голям от слагачеството по собствено убеждение и в собствена изгода. Освен това натискът често не е политически; икономиката, мрежата, „корпоративната” стратегия са много по-силни стимули. Да не забравяме и друго, под маската на свободата на словото и борбата с цензурата често минават най-обикновени поръчки, допълва журналистът.
На въпрос защо няма Закон за медиите, който да гарантира свободата на словото, Василев отговори така: Свободата на словото е гарантирана от Конституцията. Колко закона ще трябват още, за да се гарантира едно право, от което нямаме смелостта да се възползваме? При това трябва да помним, че свободата на словото не е изключителна привилегия на журналистите. Свободата на словото е право на всеки един гражданин; ние сме средството, каналът, по който той или тя трябва да осъществи своето право. Нашата задача е да разказваме историите на другите; нашите собствени истории нямат предимство.
Попитан дали журналистите не се използват като средство за защита на корпоративни интереси, водещият коментира: Големият въпрос е: Иска ли обществото другите, онези, които не са се превърнали? Може ли да ги разпознае? Трябват ли му? Или му е все едно? Ето няколко въпроса, върху които не е добре да се замисляте, защото ще изгубите съня и апетита си.
