За свободата на словото са си дали живота хиляди хора и това е един от факторите, определящ нейната ценност. В същото време от една страна тя e издигната в култ и дори фетишизирана, но от друга е брутално и всекидневно изнасилвана.Това каза за Фрог известният журналист Ганчо Каменарски, автор на безценната книга "Афганистански истории".
Всяка свобода задължително е обвързана с отговорност. Затова някои хора ги лишават от свобода и ги пращат в затвора, защото не са употребявали това човешко достояние по подобаващ начин.
Така е и със свободата на словото - не означава слободия и безотговорност. Не може например човек да се изправи пред сградата на Народното събрание, да размахва голи ръце и безнаказно да се заканва да избие депутатите - отива или в прокуратурата или в психиатрията, нищо, че няма оръжие. Може да се даде и по безобиден пример, когато хора се съдят за обида, за нарушено човешко достойнство.
Свободата на словото и цензурата са несъвместими. За сметка на това тази свобода върви ръка за ръка със самоцензурирането: с мярката за думите, с добрия тон и благоприличието, сиреч с възпитанието на човека. Истинското възпитание на човека се проявява тогава, когато никой не го наблюдава или не го е идентифицирал.
Като пример за проява на лошо възпитание може да бъдат посочени форумите на различните медии, където често доминира простащината, вулгарността и безотговорността. И, разбира се, всичко това задължително е извършено анонимно, с ясното съзнание, че е ненаказуемо. Това разбиране за свобода на словото не е приемлива.
