ИНТЕРВЮ

Изборите оттук са безсмислени, върховно е да ти махнат конците от ръката. Светът от това легло, през оптиката на тези ужасяващи болки е наистина друг, съвсем друг, казва журналистът в днешната част от интервюто си за вестник "24 часа".

Огнян Стефанов е малтретиран с винкели, които са дамгосали по тялото му знака V. Това разкри в първото си интервю за медия, пребитият на 22 септември главен редактор на електронния сайт "Фрог нюз". Според него биячите са били 5-6-има мъже, професионалисти, притежаващи умения да изпълняват перфектно подобни наказателни акции. Той не е видял лицата им, не е имал предчувствие за подобна жестокост. От лекарите във ВМА Огнян разбрал, че животът му е висял на ръба, даже няколко часа е бил "оттатък".
В първата част от интервюто главният редактор признава, че не е безгрешен, но винаги е вярвал, че засегнатата страна има хиляди начини, дори когато потърпевшата страна е много ощетена, да се разбере с журналиста. Днес четете за физическата болка от побоя.

интервю на Стойко Стоянов, вестник "24 часа"

- Виждаше ли реално как стана побоят?

- При жестокостта, която понесох, трудно можеш да прецениш какво се случва. Вече знам, че физическата болка е смазваща, всеобхватна, всесилна! Тя те убива. Трудно ми е да говоря.

- А когато физическата болка се преля в духовната, какво почувства?

- Нямам думи. Не зная как да го обясня.

- Побоят над теб се свързва с анонимния сайт "Опасните новини". Ти ли стоиш зад него?

- Категорично съм казвал няколко пъти, че със съдружника ми Младен Мутафчийски нямаме нищо общо с това анонимно издание. Ние правим "Фрог нюз" и още един сайт за туризма в България. Бях викан на разговор в ДАНС по този повод. Там всичко мина много цивилизовано и така се разделихме. Тръгнах си от Агенцията, без да имам повече притеснения или опасения от нормалните, които изпитва всеки гражданин, когато е обект на интерес от такава институция.

- Но от ДАНС казват, че са засекли компютърен специалист от "Фрог нюз", който влизал и в "Опасните" и качвал информация.

- Не желая да коментирам. Има закони, нека се осланяме на тях. Не съм убеден, че някакъв сайт, който и да бил той, трябва да бъде цел на институция като ДАНС. Давид и Голиат... Който се чувства засегнат от публикации във "Фрог нюз", например, може да си потърси правата. Това е цивилизовано поведение. Грешки се допускат по различни причини, понякога журналистите биват дори подвеждани. Всичко това се случва. Затова законът е предвидил мерки, за да се отреагира.

- Разбра ли какъв е бил проблемът на ДАНС с "Опасните новини", какво ги е притеснило там?

- Разбрах, че евентуално, може би, по техни думи, в сайта има класифицирана информация. Но аз не узнах за какво конкретно става въпрос.

- Каква е истината за конфликта ти с Алексей Петров?

- Няма конфликт. Имаше някакви малки недоразумения, които са отсранени.

- А той за какво те е търсил?

- Искал е разговор.

- Заплашвал ли те е?

- Не.

- Неговото име медии свързаха с побоя над теб.

- Не мога да коментирам, не съм чел вестниците. Това не е моя работа.

- Каква е причината за агресията към теб, с какво си засегнал някого, имаш ли съмнения за поръчителите?

- Няма как да съм наясно кои са поръчителите. Зад тази жестокост не мога да разпозная конкретни лица. Трудно ми е да направя връзки. Единственото, което понякога си мисля, е че всичко е част от някаква схема... Кой, къде, защо - нямам представа. Ако въобще има такава схема. Да градя теории е несериозно, все пак не сме герои от някакъв филм.

- Каква схема?

- Ами, че някъде за нещо се чертае някаква схема и ти се оказваш частица от нея. Но това е повече теория на конспирацията, отколкото нещо реално. В България имаме навик да съзираме схеми тук и там, което често се оказва доста пресилено. Намирам се в болница, на легло, за мен се грижат десетки професионалисти, приемам силни лекарства - нелепо е да правя аналатични догадки. В момента ме интересуват съвсем други неща: дали и колко си движа ръката, крака.

- Имаш ли опасения за себе си и семейството? Страх ли те е?

-  Какво значи страха? Той е в мен и не знам дали някога ще се разделя с него, или ще свикна, че сме заедно. Имам опасения за себе си, за семейството си. Но това са човешки усещания. Аз не правя изключение. Чух, че пребили лекар от Ботевград, някакъв активист от "Атака". Това не е ли повод за страх? Като излязох от комата и упойките, след операциите и вече можех да контактувам с околните, съпругата ми донесе една малка книжка с разкази на Албер Камю. В нея той казва: "Единствената истинска роля за човека, роден в абсурден свят, е да съзнава своя живот, своя бунт, своята свобода". Трудно ми е да се видя в тези думи. Знам само, че съм роден в абсурден свят, в абсурдна държава. Съзнаваме ли своя бунт, свобода и живот? Камю казва още: "Не може безспир да се понася студът". Това дълбоко ме впечатли. За немалко българи обаче студът продължава страшно дълго. Може и да не съм прав, не знам. А може и да сме свикнали със студа... Може би нещата изглеждат така само от болничното легло, може след време да променя своето мнение. Самият аз вече съм друг. Светът от това легло, през оптиката на тези ужасяващи болки е наистина друг, съвсем друг. От това легло и избори, и партийни каузи изглеждат доста безсмислени. Тук единствено важна е надеждата изследванията ти да се подобряват. Махването на конците от една рана е върховна радост. Велика! Да усещаш грижите на лекуващия лекар, на сестрите. Спомни си "Ракова болница" на Солженицин.

Не мога да избягам от журналистиката - четете в утрешното издание на "24 часа" и във Frognews.bg.