Легендата във военното разузнаване Пеньо Върбанов Пенев вече не е между нас. Това е българският разузнавач, който прекарва девет години в турски затвор. За него премиерът Вълко Червенков казва: "Не можем заради бълхата, да изгорим юргана", визирайки българско-турските отношения по това време.
След завършване на средното си образование (1945) Пеньо Пенев постъпва като юнкер във Военното училище, а след него е произведен в чин подпоручик, танкови войски. По-късно (1973) завършва висше образование по „Ориенталистика“. Владее безупречно турски език.
Офицерската му служба започва в танковата бригада в Казанлък, после служи в Стара Загора . От 1 януари 1951 година е назначен за оперативен работник в Разузнавателнотo управление на Генералния щаб. Като основен познавач на Турция работи във Външното министерство.
Под прикритието на вицеконсул в генералното консулство на България в Истанбул е изпратен в резидентурата на българското военно разузнаване в Истанбул през 1953 г. Арестуван е от турските органи за сигурност в района на Златния рог в Истанбул по обвинение в шпионаж на 29 юни 1955 г. За задържането му дълго време не е уведомена българската страна - нито дипломатическите мисии в страната (посолството в Анкара и генералните консулства в Истанбул и Одрин), нито Външното министерство в София.
Процесът срещу него трае 5 години. Държи се достойно, не признава своята принадлежност към разузнаването, не издава нито колегите си, нито агентите си. Защитава се сам; макар че отказва да ползва турски адвокат, му е назначен служебно турски държавен адвокат. Успява да избегне готвената първоначално смъртна присъда, като получава 3 присъди: затвор 24 год., намалена на затвор 20 год. с трудов лагер 3 год., накрая затвор 12 год. Прекарва 9 години в турски затвори, където не е третиран като политически затворник, а е с криминалните престъпници, при нечовешки условия, информира Otbrana.com.
Българските власти първоначално не реагират официално по никакъв начин, не правят постъпки за издирването и освобождаването му. Министър-председателят по онова време Вълко Червенков заявява по случая Пеньо Пенев: «Не можем заради бълхата да изгорим юргана. Трябва да държим сметка за нашите българо-турски отношения.» В крайна сметка П. Пенев е разменен на ГКПП Капъкуле срещу 9 турски агенти в България - български граждани от турски произход, на 8 април 1964 година. (Договаряният десети е пожелал да остане в България и е осъден за шпионаж.) Когато напуска турската територия, турският граничен караул е построен и взема оръжието „за почест”. Изпратен е от Турция с военни почести, строен е целият караул.
Завърнал се в родината си, полк. Пенев отново работи в структурата на РУ-ГЩ, включително и като преподавател в нейната школа (със статут на факултет на ВА „Г. Раковски“). На задгранична дипломатическа работа е като консул в Посолството на НРБ в Източен Берлин, ГДР (1978-1983). След това е назначен в РУ-ГЩ за началник на отделение.
Автор е на 2 книги: „Темида с пагони” и „Прекършена младост”.
Награден е от военния министър с почетен знак за принос към Министерството на отбраната на 4 април 2014 г.
Поклонението ще бъде на 26 януари, понеделник, от 12 ч. в Централните софийски гробища.
