На „разорана целина” приличат части от столичен квартал. Топлофикация изрови дупки за тръби през лятото, положи ги през есента, през зимата ще ги зарови, горчиво се шегуват живеещите там.
Ана Кочева
Погледнато в исторически план, хората по тези ширини са се поздравявали с „Честита баня!” преди не чак толкова много време. Водата не била сред най-предпочитаните и приятни течности, опре ли въпросът до къпане и миене, за което свидетелства и поведението на един от иначе много симпатичните герой от „Преди да се родя и след това” на писателя Ивайло Петров. Въпросният герой - отроче, пък после и стожер на патриархалната епоха - изпитвал неописуема боязън и от водата, и от акта на къпането. Той сериозно вярвал, че чистоплътността всъщност отключва неверни болести, като премахва образувалия се при некъпане "защитен" слой по кожата, независимо от твърде съмнителния му и ронлив тъмен вид.
Впрочем и до ден днешен из нашенските градове продължават да бродят достатъчно на брой незавидно ухаещи индивиди, за които сапунът и топлата вода са или непозволим лукс, или пък ужасна тегоба. Най-честите места, където могат да бъдат усетени те, са затворените помещения от типа на асансьори или градски транспорт, а „уханието” им е достатъчно злокобно, че скорострелно да пропъди седящите наоколо.
Напоследък обаче съществува реална опасност броят на онези, които по една или друга причина са направили цивилизационен избор да избягват къпането, рязко да скочи. Топлофикациите из страната, които са решили да санкционират некоректните си платци, усилено се подготвят да ги накажат, врътвайки им кранчетата за топла вода. На много места обаче крайният ефект пак ще е подобен, независимо че горепосоченият фактор може и да не е релевантен.
Ето пример: От средата на август насам, т.е. от апогея на най-здравите летни жеги, та до ден днешен жителите на столичния квартал „Хиподрума” изживяват „удоволствието” да не знаят кога точно ще имат топла вода, след като повече от месец всъщност изкараха без такава, а понастоящем режимът им е по-ненадежден дори от популярната през най-разюздания мутренски период игра „Тука има, тука нема”.
В началото на ремонта, който Топлофикация „София” обявила като подмяна на тръбите, няколкото десетки хиляди обитатели на блокове и жилищни кооперации в южния столичен квартал започнали да правят сериозни обиколки около домовете си, за да се приберат или излязат от тях заради огромните кратери, които зейнали по улиците. Преглътнали в името на монтирането на новите съоръжения, които щели да подобрят качеството на водата, а и поради факта, че българинът си е природно търпелив, често направо овчедушен. Преглъщали стоически и пушилката, и прахоляка от камионите, които се случвало да участват в ремонтните работи. Греели вода на слънце или с добре забравените бързовари, защото не всички имали бойлери. Преглъщали, защото краят на ремонта бил обявен за началото на септември.
Дотук добре! Ремонтът обаче се удължил до 15-ти, след това до 22-ри, а когато топлата вода за пръв път след повече от месец потекла от крановете, всички били толкова щастливи, че в началото не обърнали внимание как зейналите дупки по улиците продължават да стоят, а работещите наоколо рядко се появяват. След това започнали да се обаждат! И да питат:
- Кога наистина ще приключи ремонтът?
- Кога „Топлофикация” ще зарови зиналите пасти пред домовете им?
- Кога и дали все пак ще благоволи да възстанови разровените плочници или пътеки пред блоковете?
- И защо, въпреки че ремонтът изглежда приключил, топлата вода пак периодически се спира без предупреждения в рамките на дни?
В редките случаи, когато някой по-настоятелен абонат все пак успявал да се свърже с информационните центрове на Топлофикация „София”, оттам обяснявали не винаги охотно и дружелюбно, че всъщност грешката им се съсредоточавала единствено във факта, че не уведомили клиентите си, как всъщност ремонтът щял да трае до края на октомври... Спирането на топлата вода пък се дължало не винаги на подмяната на тръбите, но и на други аварии, които можело да възникнат и т.н. Така обяснявали както честото спиране на топлата вода, така и пълната липса на всякаква в някои от дните.
А краят на октомври наближава. Надеждите са, че продължилият повече от два месеца голям ремонт все пак ще приключи. И междублоковите пространства ще придобият първоначалния си предремонтен вид. И който е разорал, ще засипе, ще оправи и нареди плочките. Времето се оказа благоприятно към онези, които, ако са искали да свършат работа, са могли да го направят през щедрите на слънце и сухи есенни дни. Не бъде ли изпълнен обаче поетият ангажимент, живущите в „Хиподрума”, а и ние като медия едва ли ще покажем щедрост откъм търпение. То беше предоставено авансово!
