Имам чувството, че някой му дава неправилни съвети /б.р. за военното разузнаване/. Той е на поста си от няколко месеца – времето не е достатъчно, за да може да е навлязъл достатъчно във всички детайли на структурите, които са му подчинени. Нека да не избързва с оценките, по-навътре да навлезе и тогава да излиза с такива заключения и определения заявява ген. Чавдар Червенков.
Всичко това, което се случваше преди 1989 година в нашата страна Народна Република България, в частност Българската народна армия и в нейната част Разузнавателното управление на Генералния щаб, всичко това беше едно следствие на едни решения, които бяха взети през февруари месец 1945 година в Ялта. Там историята говори за една цигарена кутия, на която Чърчил и Сталин са прекарали границата и са се спазарили кой остава под съветското влияние и кои страни остават оттатък. Е, при една такава даденост, естествено, България тръгна по един път, създаде свои структури. Ние, като част от системата за сигурност на тогавашния блок, какво трябваше да правим? Изпълнявахме си честно и съвестно дълга и задачите пред нашата Родина. Обвиненията, че сме били служили на чужди сили, на чужди армии са така лековато подхвърлени без да бъдат сериозно обосновани. И именно затова аз призовавам за една среща и за един спокоен разговор, за всеки да изложи своите аргументи и да стигнем до някакво решение, да изясним нещата., казва още пред "Фокус" бившият шеф на военното разузнаване, бивш вътрешен министър и експерт в Центъра за изследване на демокрацията.
По логиката на обвиненията, че Военното разузнаване крие най-мръсните тайни, че е служило на чужди интереси, подкрепяло една престъпна власт, по тази логика, всеки съвестен български гражданин, да употребя един израз от онова време – честен труженик на трудовия фронт, който си е изпълнявал задълженията в завода или на нивата, също е служил на една престъпна власт и трябва да го осъдим и него. По тази логика, сигурно няма да остане нито един съвестен и честен български гражданин, с изключение на тези, които са родени след 1989 година. Ако вървим по тази логика, къде отиваме? , пита генералът.
Достатъчно разделителни линии бяха прекарани през тези 25 години. Не е ли време да се сложим край на това нещо? Вижте в какво икономическо положение се намира страната ни, вижте каква е обстановката, която ни обкръжава. На фона на това, тук водим едни безсмислени спорове, размахват се едни мантри необосновано. За какви терористични действия, диверсионни споменава г-н министърът? Аз бих го посъветвал да се огледа. Очевидно това не са негови мисли. Имам чувството, че някой му дава неправилни съвети. Той е на поста си от няколко месеца – времето не е достатъчно, за да може той да е навлязъл достатъчно във всички детайли на структурите, които са му подчинени. Нека да не избързва с оценките, нека по-добре по-задълбочено, по-навътре да навлезе, нека се поинтересува от различни източници, да оформи едно окончателно свое мнение, и тогава да излиза с такива заключения и определения., съветва разузнавачът.
Ето сега, както е въпроса за досиета – с тези прословути архиви, които съдържат данни за чужди граждани, които са имали отношение с Българското военно разузнаване. Застава се тук, кълнат се, че дайте досиетата, пък ние ви гарантираме, че няма да изтече никаква информация. Каква гаранция може да има за това? След като законът казва изрично „български граждани“ – нека да си стоят тези архивни единици там на сигурно място. Министър Ненчев щял да ги дава за общо ползване. Какво общо ползване? , коментира ген. Червенков.
