Цената на тока трябва да се определя от закона „търсене и предлагане”. Когато няма либерализиран пазар, токът се определя от регулатора, който определя норма на възвращаемост на производителите и търговците на ток. Това, което се получи у нас, е, че поради популизъм няколко поредни правителства увеличат субсидиите за населението и качват драстично цената за индустриалните потребители, коментира пред Фрог нюз икономистът Владимир Каролев.
Токът за индустрията е един от най-високите в ЕС, докато токът за населението е най-ниският. Начинът на косубсидиране е неправилен, защото независимо дали имаш доходи или нямаш, ползваш евтин ток. Който има по-високо потребление, т.е. по-богатите хора, биват субсидирани повече. Трябва тази косубсидия да се премахне постепенно, защото е голяма и не може изведнъж. Тези, които са с ниски доходи да получават ваучери например. Така ще се субсидират само хората с много ниски доходи.
Ако някой живее в къща в Бояна с басейн, той ще плаща около 1000 лв. ток, а реалната му цена е 1300 лв., т.е. той е субсидиран с 300 лв. Ако човек в „Люлин” плаща 30 лв. , неговата субсидия е 3 лв., пояснява икономистът.
Протестите през 2013-а за цените на тока бяха популистки, защото преди това 3 поредни години нямаше увеличение на тока и в един момент се стигна до ситуация, в която НЕК генерира много загуби. При това положение беше неизбежно да се качи цената на ток. Ако бяха качвали цената на тока с размера на инфлацията, нямаше да се увеличи с 10-12%.
Някои заводските централи, някои топлофикации без Пловдив и Варна, които са високотехнологични, не отговарят на директивата за високоефективна когенерация и не заслужават субсидиите, които им дават. Това влияе на високата цена на микса на НЕК. Трябва и да се приключи прословутото предоговаряне за фотоволтаиците и американските централи. Ако намалят изкупните цени на фотоволтаиците, намалят се цените на тези централи и субсидиите на заводските централи, няма да има нужда от сериозно увеличение на цената на тока, убеден е Каролев.
