Видях Жельо за първи път на тези стълби през 1989 г. Бях студент тогава, а той говореше за демокрация. В този човек нямаше омраза. Той ни даде пример как бедното дете от Веселиново може да стане президент. Много ми е мъчно. Сега виждам ковчега... Той бе пример, че всяка българско дете днес може да успее, да остави следа. Той олицетворява българската мечта.
Дойде на последния ми рожден ден. Прегръщахме се и се радвахме, че сме заедно. Преди нова година се видяхме, говорихме за Русия, за Украйна за много други неща. Продължаваше да пише нова книга. Толкова чист човек българската политика не помни...
Час по-късно и Недялко Йорданов се похвали, че Желев бил на рождения му ден. Казал му, че ще доживеят до 100 години. А имаше хора, които му "пожелаваха" да умре и втората му дъщеря. Преживя жестоки времена и премеждия. Ама си остана нормален човек. Напоследък бе жестоко самотен, допълни Йорданов.
